Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Щом всички акции бяха получени от печатницата и заключени в сандъците, Мигача и Шмекерленд свикаха първото заседание на акционерното дружество. На това събрание Мигача внесе предложение да се пуснат в продажба акции за два милиона фертинга, а останалите акции да поделят помежду си. По този начин всеки от тях щеше да има акции за цял милион. Когато семената на гигантските растения бъдат доставени, ще ги разделят на пет равни части. Две части ще трябва да дадат на акционерите, а останалите три части Незнайко, Мигача и Шмекерленд ще поделят помежду си.
— А за какво ни са на нас семена? — попита Незнайко.
— Ще ги продадем — отговори Мигача. — Та нали и ние трябва да спечелим от тази работа? Пък и за тебе няма да е зле да си имаш парички.
Незнайко каза, че ще бъде напълно доволен, ако успеят да донесат семената на лунните жители и да спасят останалия на повърхността на Луната Шишко.
— Е, щом на тебе не ти трябват пари, ще ги вземем ние — каза Шмекерленд.
С това се тури край на този въпрос. После преминаха към разпределяне на задълженията си. С общо съгласие Незнайко беше назначен за касиер, Мигача — за ковчежник, а Шмекерленд — за председател. Задължението на касиера беше да седи в кантората и да продава акции; задължението на ковчежника — да пази получените от продажбата пари, а председателят беше длъжен да свиква заседанията на акционерното дружество, когато предстоеше да се решават неотложни въпроси.
След като приключиха с това, Незнайко си спомни за Козлето и каза, че ще бъде добре да измислят и за него някаква длъжност. Мигача предложи да го назначат за портиер, но Шмекерленд възрази, че не е задължително да имат портиер при кантората и по-добре е да назначат Козлето за куриер. Мигача не се съгласи с това и каза, че кантората не се нуждае от куриер, тъй като няма къде да го изпращат, докато портиерът е нужен за престиж, тоест за по-голяма тежест: изведнаж ще се види, че кантората е солидна и няма намерение да мами никого. Шмекерленд рече, че куриерът също така е нужен за престиж, а освен това някой може да телефонира в кантората и да поиска да му изпратят акции в къщи; ако пък никой не телефонира, могат да изпращат Козлето за вестници, за лимонада или за други някакви покупки.
Спорът се разгорещяваше все повече и повече. Шмекерленд удряше с юмрук по масата и викаше, че председателят е той и неговото мнение трябва да се зачита. Мигача крещеше, че е ковчежник, че няма намерение да хвърля парите на вятъра и да плаща за излишна длъжност, а пък ако не са съгласни с него, той ще излезе от акционерното дружество и ще си прибере акциите. Незнайко се опитваше да ги успокои, но не излизаше нищо. Акционерното дружество беше сериозно заплашено от разтуряне. Не се знае как щеше да свърши всичко това, ако не беше се намесил сам Козлето.
— Братлета! — извика той. — Не бива да се карате заради мене. Да направим следното: аз ще изпълнявам и двете длъжности — и на куриер, и на портиер.
По този начин спорът се прекрати. Всички бързо дойдоха до споразумение и с това първото заседание на акционерното дружество завърши.
Четиринадесета глава
Първите затруднения
В същия ден, когато във вестниците се появи съобщение, че е основано акционерно дружество за гигантски растения, в град Давилон се случи едно твърде важно събитие: ограбена беше банката, принадлежаща на едно от най-крупните сдружения на давилонските индустриалци. Кражбата беше извършена сутринта, няколко минути след отварянето на банката, а само половин час по-късно целият град вече говореше за това. Казваха, че в нападението участвували около четиридесет бандити, които пристигнали на бронирани автомобили и били въоръжени не само с пистолети и винтовки, но дори с картечници и ръчни бомби. Твърдяха, че при грабежа били избити всички служащи в банката с изключение на касиера, който се скрил в един огнеупорен сандък. Между бандитите и полицаите се завързала престрелка, през време на която няколко полицаи били пречукани, но от бандитите не пострадал никой освен главатаря на шайката, чието ухо един от бандитите прострелял по погрешка.
Само три дребосъчета в целия град не знаеха нищо за станалото. Това бяха Незнайко, Мигача и Козлето. Още от сутринта те бяха заседнали в кантората да чакат купувачи на акциите, но тъй като купувачи, кой знае защо, не идваха, нямаше от кого да научат новината. Скоро обаче в кантората дотича Шмекерленд и им разказа тази потресаваща история.