Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Сега просто не може да се излезе наглава с бандитите — каза той. — Виж, че ограбили и нашата кантора!
— Аз не се страхувам от това — каза Мигача. — Страх ме е само, че сега всички ще заговорят за този грабеж в банката и съвсем ще забравят за нашето акционерно дружество. Никой няма и да помисли да купува акции.
Опасенията на Мигача не бяха напразни. През целия ден жива душа не надникна в кантората. На следното утро във всички вестници най-напред се хвърли в очи съобщението за обира в банката. Опровергаваха се слуховете, че грабежът уж бил извършен от четиридесет или петдесет бандита. Твърдеше се, че бандитите били само двама. Те влезли в помещението на банката като обикновени посетители, заключили входната врата, насочили пистолети срещу служащите, накарали ги да легнат по очи на пода и след това заповядали на касиера да отвори огнеупорната каса. Щом смъртно изплашеният касиер изпълнил заповедта, те измъкнали от касата всички пари и ги сложили в куфара, който носели със себе си. След това двамата бандити накарали касиера да влезе в огнеупорния сандък, заплашили го, че ще го застрелят като куче, ако направи опит да вдигне тревога, грабнали куфара и излезли на улицата.
Една от банковите служителки, която лежала на пода както всички, забелязала излизането им. След като се убедила, че не я заплашва вече опасност, тя простряла ръка към масата, на която работела, и натиснала сигналния електрически бутон. Сигналът бил чут от полицаите, които, според обичая си, седели в караулното помещение и играели на домино. Те мигновено прекратили играта, изскочили навън и видели как двамата бандити влезли в една кола и заминали. Полицаите веднага скочили в полицейската кола и почнали да преследват бягащите бандити. Един от тях, като видял, че полицаите ги настигат, извадил пистолета си и почнал да стреля, мъчейки се да пробие гумите на полицейската кола. Той успял да направи това. Едната от предните гуми се спукала. Колата рязко извила и с пълен ход се блъснала в един електрически стълб. От сътресението четирима полицаи си разбили носовете, а петият изхвръкнал от колата, тупнал на паважа и си извил врата.
Всъщност това не помогнало на бандитите да се спасят от наказание, тъй като още две коли, натоварени с полицаи, се включили в преследването. Почнала се престрелка. Единият бандит, който стрелял много точно, успял да извади от строя и тези две коли, но полицията пускала в ход бронирани автомобили, въоръжени с картечници. В края на краищата бандитите били заловени, но за всеобщо учудване откраднатите пари не се намерили в тях. Колата им била претърсена най-внимателно, но куфарът с парите бил изчезнал, сякаш бил потънал в земята.
Откараните в полицейското управление бандити отричали всякаква вина и твърдели, че не са виждали никакъв куфар, не са ограбвали никаква банка и дори през ум не им е минавало да грабят. Когато полицейският комисар Пшигел ги попитал защо в такъв случай им е потрябвало да стрелят срещу полицейските коли, те казали, че уж не били разбрали, че ги преследват полицаи, а, напротив, мислели, че ги гонят бандити. Полицейският комисар казал, че всичко това са извъртания, защото не е чак толкова трудно да се различи полицай от бандит. В отговор на това точният стрелец заявил, че днешният полицай не може да се различи от бандита, защото полицаите често действуват заедно с бандитите, а бандитите се преобличат в полицейска униформа, за да им бъде по-лесно да грабят. Ето защо на честните дребосъчета им е вече съвсем безразлично кой се намира пред тях — бандит или полицай.
Какво е говорил още с арестуваните полицейският комисар Пшигел, вестниците премълчават. Имаше писано само, че ограбената от банката сума е твърде голяма и достига три милиона и половина фертинга. Съобщаваше се също, че следствие стълкновението с бандитите седмина полицаи са получили различни наранявания, а един от тях на име Шмигел си скъсал панталоните и в суматохата си изгубил каската.
В заключение почти всички вестници предлагаха на читателите си да споделят своите мисли за случилото се. Обещаваше се добро възнаграждение на всеки, който с показанията си помогне на полицията да намери откраднатите пари.
Читателите, разбира се, не се забавиха да споделят мисли. На следния ден вестниците напечатаха множество читателски писма… Ето едно от тях:
„Предполагам, че куфарът с парите е бил изхвърлен от бандитите в момента, когато те са разбрали, че няма да се отърват от преследвачите си. Препоръчвам на полицията да претърси всички градинки и дворове, покрай които са минали бандитите. Не ще съмнение, че куфарът ще бъде намерен в едно от посочените от мене места.