Призракът на тресавището

Ковчежникът скри лице в ръцете си.

— Бланш е хубавичка, нали? С дълги крака, щедри устни, нежна пазва и, ако се вярва на Ранулф, с игриви очички и остър език. Ти си бил увлечен от нея. Тя, разбира се, е била поласкана, че един духовник се е заинтересувал от нея. А още по-впечатлена е била, когато си започнал да вадиш монети от ковчежето си и да й купуваш гривни и сребърна верижка със златен кръст, да не говорим за пръстените и платовете, за да си ушие хубави дрехи. И така, започналото като обикновена задявка — Корбет усети жал към монаха, който бе започнал да хълца, — се превърнало за теб в страст. Ранулф беше в „Горският фенер“, а и разбойниците се появили там. Между другото, някои от тях са мъртви… убити! — предупредително добави Корбет. — Бих предложил през идните няколко месеца всеки, който тръгва от „Сейнт Мартин’с“, да бъде съпровождан от въоръжена охрана.

Брат Дънстън свали ръце от лицето си:

— Мъртви ли?

— Е, поне четирима от тях. — Корбет се обърна към Ранулф и щракна с пръсти. — И така, в кесията на един от мъртвите разбойници ние намерихме този печат на абатството. Не е счупен и очевидно е бил изготвен специално. Ти ли си го дал на някой от разбойниците? Може би на водача им Скарибрик? Трябва да си го подкупил. Понякога ти е било трудно да напускаш абатството — в края на краищата един монах не винаги може да излезе извън манастира, но ти си жадувал за Бланш. Дал си й монашеско расо и качулка и всъщност си я водил в абатството, нали? Един от онези разбойници е бил твой посредник и когато показвал печата на Бланш, това било знак да се срещнете край някоя от страничните врати. Е, през топлите пролетни и летни дни едно търкаляне из меката трева трябва да е сравнително безопасно, но Бланш не е коя да е. Тя трябва да се е противопоставяла на такова грубо ложе. Един-два пъти идвала предрешена през онази странична врата и се отправяла към стаята ти. Ти без съмнение си се противопоставял и си й обяснявал колко опасно е това. Корбет се наведе и свали пръстите на брат Дънстън от лицето му. Очите на монаха бяха зачервени от плач.

— В името Божие! — увери го Корбет. — Аз не възнамерявам да те разобличавам пред съвета. Не си ти първият, нарушил своите обети. Светът, плътта и дяволът, а? Често плътта поставя най-измамните капани.

Ковчежникът изтри сълзите от страните си.

— Беше точно така, както го описа! — каза той. — Всичко започна преди две години. Аз бях писар, преди да стана монах. Мислех, че мога да водя целомъдрен живот, но Бланш беше тъй съблазнителна! През нощите бленувах за косите й, за нейните устни, гърдите, бедрата й! Отначало тя ми позволи известна интимност — целувчица или прегръдка, но се правеше на недостъпна, като истинска дама. Искаше това, искаше онова. И аз вземах пари от ковчезите на абатството. Понякога се срещахме в избите на бащината й кръчма, но беше твърде опасно. Бланш е безсрамница, очите й играят и има остър език. Искала да види стаята ми и да легне в истинско легло, казваше тя. Опитах се да откажа, обаче… Една нощ дойде предрешена и ми каза, че по пътя си срещнала някакъв монах. От описанието й разбрах, че това е бил Гилдас. Започнах да я умолявам да не го прави повторно, но тя отказа да се подчини и престана едва тогава, когато й купих някакъв кастилски сапун. Изповядах греховете си на един от старите монаси. Той ми даде опрощение, обаче каза, че трябва да се изповядам и пред отец абата. Така и направих, но не му казах всичко.