Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Богатото абатство „Сейнт Мартин’с“ е истински остров на спокойствието сред мочурливите земи на Линкълншър, опора на вярата в бурните години на царуването на Едуард Първи. Високите манастирски стени защитават покоя на монасите, властният и почитан абат Стивън, близък приятел на краля, се грижи за реда и сигурността. Никой не обръща внимание на старинните предания и суеверното шушукане на местното население, на слуховете, че духът на жестокия сър Джефри Мандевил витае из близкото тресавище, че прокълнатият барон препуска всяка нощ начело на призрачната си свита сред блуждаещите огньове. Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията? Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Да, да, знаеше. Той ме предупреди, че трябва да възстановя взетото. Да върна парите, които съм вземал и да сложа край на връзката.
— Било е проява на състрадание от негова страна — прекъсна го Ранулф. — Мнозина абати щяха да ти покажат вратата.
— Абат Стивън каза, че ако наистина се разкайвам, ще трябва да го направя както се полага. Той не желаеше да ме опозорява. — Брат Дънстън посрещна изпитателния поглед на Корбет. — Бях изненадан от съчувствието на абат Стивън. Той само ме гледаше със сълзи в очите.
— Даде ли ти някакво обяснение за състраданието си? — попита Корбет.
— Само каза, че всички сме грешници и че ако има Господ, Неговото име е Състрадание.
— Ако има Господ?
— Точно така каза. Не мисля, че отричаше съществуването на Бога, а само твърдеше, че Божието състрадание е най-важно. — Ковчежникът дълбоко си пое дъх. — А ти, сър Хю, ще кажеш ли на приора Кътбърт?
— Няма да направя нищо такова! — Корбет го потупа по рамото и се изправи. — Аз не съм съдник на морала на монасите. Тук съм, за да заловя един убиец, брате Дънстън, и сега искам да ти задам един съвсем различен въпрос. Закълни се в истинността на отговора си: съветът искаше ли онази странноприемница?
— Много.
— Защо?
— За да привличаме поклонници и да увеличим приходите си.
— А друга причина има ли?
— Да се сдобием с реликва и така да увеличим славата на манастира.
— И биха ли убили заради това?
Брат Дънстън не отрече, а само го изгледа с празен поглед.
ОСМА ГЛАВА
Qui cupiet metuet quoque.
С желанието идва и страхът.
Хораций
Архиварят брат Френсиз беше доволен, че е съвсем сам в библиотеката. Малкият скрипториум на другия край също беше пуст. Другите братя бяха отишли на Божествена литургия преди вечерята. Брат Френсиз беше толкова развълнуван и стомахът му тъй се бунтуваше, че нямаше време нито за ядене, нито за пиене. Никому не беше казал причината, обаче бе взел позволение от приора Кътбърт да отсъства. Сега библиотекарят седеше пред една маса и оглеждаше владенията си. Това бе неговото кралство — осветено от поставените под специални похлупаци свещи и фенери, за да се намали опасността от пожар. Той гледаше с любов строените редици по полиците, съдържащи архивите на абатството, както и ръкописите, събирани през годините: „Изповеди“ и „За Божия град“ на свети Августин Блажени; „За философското утешение“ на Боеций16, проповедите на свети Амброзий, писанията на свети Йероним17 и други църковни отци: теологичните трактати на свети Бернар18, свети Тома Аквински19 и свети Анселм20.
Брат Френсиз стана и тръгна край полиците. Тук бяха скъпоценностите на сбирката: трудовете на Аристотел и Платон, историите на Тацит и творбите на философа Сенека. Te бяха най-любимото четиво на абат Стивън, заради голямата му любов към римската култура. Брат Френсиз спря, затвори очи и подуши въздуха. Той се наслаждаваше на мириса на библиотеката така, както градинарят се радва на аромата на цветята: миризмата на велен, кожа, мастило, пчелен восък и сладникавия дъх на сместа, с която неговите помощници лъскаха полиците, масите и пода. Брат Френсиз обичаше най-много от всичко да проверява дали всяка книга е на определеното си място. Някои от тях бяха толкова редки и ценни, че бяха заключени в тежки ковчежета. Той докосна връзката с ключовете на колана си и провери дали са там. Лицето му пламна. Брат Френсиз бе мислил дълго и трескаво за тези убийства. Не можеше да разбере дали повод за тях бе само странноприемницата или може би желанието на приора Кътбърт да се сдобие със скъпоценна реликва.
От всички членове на съвета брат Френсиз бе служил най-дълго в „Сейнт Мартин’с“. Беше постъпил в абатството още като юноша. Старият абат бе впечатлен от желанието му да учи и го изпрати в катедралните училища в Илай и Норич, а после при бенедиктинците в Оксфорд. Френсиз спря и прехапа устни. Трябваше внимателно да подреди мислите си, като истински учен. Преди всичко, трябваше да се убеди, че е сам. Брат Френсиз отиде до един от зарешетените прозорци и погледна навън. Огнените стрели го безпокояха, но може би бяха само нечия жестока шега? Той се върна при пюпитъра. Не се ли споменаваше в някоя от тези хроники, описващи жестоките набези на Джефри Мандевил, как порочният граф винаги предизвестявал пристигането си с огнени стрели? Ако това не беше неговият призрак или демон, кой тогава изстрелваше тези горящи стрели срещу „Сейнт Мартин’с“?
вернуться
16
Боеций — Латински философ, поет и музикант, роден в Рим (ок. 480–524 г. сл.Хр.), министър на Теодорих Велики. — (Бел. прев.)
вернуться
17
Свети Йероним (ок. 347–420 г. сл.Хр.), автор на първия превод на Библията на простонароден латински, пропагандатор на монашеския идеал. — (Бел. прев.)
вернуться
18
Свети Бернар Клервоски (1090–1153 г.), основател на абатството в Клерво, център на бенедектинските реформи. Съветник на папи и монарси, автор на многобройни теологични, и мистични трактати, оставил обемна кореспонденция. — (Бел. прев.)
вернуться
19
Свети Тома Аквински — един от най-видните философи и теолози на християнската църква, развил собствена теория за метафизиката на личността, сътворението и провидението, въз основа на Аристотеловата философия, създал класификация на теологическите трудове па латински език, поет, автор на църковни химни. — (Бел. ред.)
вернуться
20
Свети Анселм (1033–1109 г.), Кентърбърийски архиепископ. — (Бел. прев.)
