Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Брайън също обичаше да пее мръсни песнички, докато се любехме — песнички с много ритъм; ритми, които можеха да бъдат пригодени към нашето темпо, да се забързват и да се забавят по желание; песни като:
Следваха безкрайни куплети и всеки — по-мръсен от предишния.
Докато най-накрая Брайни не можеше да се сети за повече куплети и му се налагаше да свърши.
Докато си почиваше и се възстановяваше, се случваше да си поиска приказка за лека нощ — искаше да чуе как съм направила по-прекрасен всеки час сияен с някое малко прелюбодеянийце.
Нямаше предвид нещо с Нелсън или Бети Лу — това си бяха семейни работи и не се брояха.
— Какво ново, Мо? Да не би на тия години да си се превърнала в дърво? Ти — скандалът на Тийбс? Кажи ми, че не е вярно!
Повярвайте ми, приятели — между чиниите и пеленките, готвенето и чистенето, шиенето и кърпенето, бърсането на нослета и утешаването на детските кахъри нямах чак толкова време за прелюбодеяния, които биха заинтересували дори младо попче. След онзи абсурден и унизителен конфуз с преподобния Зеки не си спомням Морийн да се е друсала върху някоя незаконна пружина между 1906 и 1918 г., без да броим случаите, когато съпругът й поемаше инициативата и го опрощаваше предварително… пък и те не бяха толкова много, защото Брайни беше по-зает и от мене.
Сигурно съм разочаровала страшно много госпожа Пуританка (няколко такива живееха в нашия квартал; доста такива посещаваха църквата ни), защото през тези десет години до войната, която по-късно щяха да нарекат „Първа световна“ или „Война на колапса, първа фаза“ — по време на това десетилетие аз не само се опитвах да пунтирам съвършената консервативна дама и домакиня от Библейския пояс, но всъщност си и бях такава безполова, скромна църковна мишка. Освен в леглото при заключени врати, сама, с мъжа ми, или в редки и абсолютно безопасни случаи с някой друг — но с позволението и одобрението на съпруга ми и най-често под негово наблюдение.
Освен това само робот може да прекара в чифтосване толкова часове от годината, че това да има някакво значение. Дори и Галахад, какъвто си е неизтощим, прекарва по-голямата част от времето си в ръководене на най-добрия лекарски екип на Ищар. Галахад… Галахад ми напомня на Нелсън. Не само на външен вид — двамата са близнаци и по характер, и по мнения… дори и по телесна миризма, като се замисля. Когато се прибера у дома, трябва да питам Ищар и Джъстин каква част от Галахад идва от Нелсън. Тъй като ние, Хауардовци, сме започнали с ограничен набор от гени, конвергенцията заедно с вероятността и шанса често се приближава до физическо прераждане на някой далечен праотец в някой негов потомък на Терциус или на Секундус.
Което ми напомня за това, с какво се занимавах през част от времето си и как Случайни числа получи името си.
Мисля, че не мина нито един месец през първата половина на XX век, без и двамата с Брайни да не учим нещо… а покрай него обикновено учехме и език, но то не се брои.
Понякога учехме заедно. През 1906 г. той се захвана със статистика, вероятности и шансове по пощата. Книгите и уроците пристигаха вкъщи, така че и Морийн мина курса, само дето не им изпращах работите си. То и двамата бяхме затънали в тази най-магическа област на математиката, когато нашето коте Случайни числа влезе в живота ни с любезното съдействие на господин Ренуик, каруцар и продавач на голямата чаена компания „Атлантик и Пасифик“.
Котенцето беше великолепна топка от сребрист пух и отначало беше кръстено Пухла-бухла поради объркване на пола — „тя“ се оказа „той“. Но той демонстрираше такива светкавични промени в настроение, посока, скорост и действие, че Брайън отбеляза:
— Това коте няма мозък; то просто има череп, пълен със случайни числа и когато си фрасне главата в някой стол или отскочи от някоя стена, случайните числа се разбъркват и го карат да направи нещо друго.
И така Пухла-бухла стана Случайни числа, или Случайния, или Случи.
През пролетта на 1907 г., веднага щом се стопи снегът, си направихме в задния двор игрище за крокет. Отначало играехме ние, четиримата възрастни. После го играехме четирима възрастни и Случайни числа. Всеки пък, когато някой удареше топка, това ми ти коте вадеше меча и В АТАКА! Грабваше топката, гушваше я и я стискаше с всичките си четири лапи. Представете си, моля ви се, голям човек да спре търкаляща се бъчва, като и се метне отгоре. По-добре си го представете и с подплънки за американски футбол и шлем.