Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Тримата се приближиха към каляската, която ги чакаше на края на улицата.
Тя тръгна, скъпоценният предмет беше в сигурни ръце.
Няколко минути след тази кражба Феодора влезе в будоара си. Лицето й бе пламнало от препирните с майката на Бояновски, а освен това тя очакваше с трескаво любопитство да чуе от Хуго важната тайна — къде се събираха нихилистите.
Много се изненада, когато видя, че барона го няма в стаята.
— Той си е отишъл, без да ме дочака? Това не е току-тъй. Непременно си има причина. Във всеки случай някое непредвидено обстоятелство е разколебало любовта на Хуго, иначе той не би си тръгнал, без да ме прегърне.
Феодора нетърпеливо тропаше с крака.
— Тази вечер ми върви наопаки! Наистина всичко беше добре наредено, докарах работата дотам, че той да ми изповяда тайната и тая луда ми попречи.
„Успокой се, Феодоро — мислеше си тя. — Онова, която днес не можа да постигнеш, ще постигнеш утре. Твоята хубост е подлудила Хуго.“
Тя се изправи гордо и бавно закрачи из стаята, като оглеждаше хубавото си лице в огледалото.
— Как го очарова блясъкът от диадемата, когато я сложих на главата си! Той не можа да откъсне поглед от мене. Ако в тази минута бях поискала да убие баща си, надали щеше да се поколебае да го стори.
След това тя потърси диадемата, която наред с нейната хубост го беше очаровала.
Потърси я, но никъде не я намери. Побледня като мъртвец.
Тапицираното с кожа сандъче беше тук, но диадемата я нямаше.
— Аз съм ограбена! — извика тя и побледня. — Откраднаха ми скъпоценното съкровище — моята диадема.
Започна да плаче и да се разхожда като луда из стаята. Изведнъж спря. Страшна мисъл я завладя. Колкото и да бе страшна тази мисъл, тя зарадва Бояновска, защото на устните й се появи демонска усмивка.
— Значи той я е откраднал? Той и никой друг. Сега е в ръцете ми. Той е мой. На ръба на пропастта си ти днес, драги ми Хуго.
Радостно възклицание се изтръгна от гърдите й.
— Ще покажа на света, че си прост крадец — извика тя. — Щом не можа да умреш като политически престъпник, умри тогава като разбойник.
Феодора се разхождаше из стаята със скръстени ръце.
— Това обвинение не е неоснователно, защото той беше сам в стаята ми, следователно той е откраднал диадемата. Аз видях как блясъкът й му омая главата. Той навярно е останал без пари. Зная, че баща му не е особено щедър. Ще претърся цялата му къща и съм напълно уверена, че ще я намеря. Тогава ще му кажа: Сбогом, Хуго, ще отидеш в килиите на Петербургската крепост и вместо да прегръщаш нежно нечие женско тяло, ще прегръщаш студените влажни камъни в тъмницата. И когато излезеш съкрушен като престъпник, ще узнаеш как Феодора си отмъщава за нанесеното й оскърбление.
X. ДВЕ ПОСЕЩЕНИЯ
На другия ден, докато Абрахам закусваше заедно с жена си, тя не можеше да се начупи защо мъжът й е така неразположен.
— Абрахаме — каза еврейката, като поглеждаше крадешком мъжа си и наливаше чай в чашата. — Абрахаме, да пукна, ако ти днес не си станал с левия крак. Какво мълчиш такъв, какво се блещиш, като пиеш чая си? Да не би да искаш да прочетеш мъдростта на Талмуда? Сега поне имаш причини да се радваш, защото миналата нощ успяхме да откраднем брилянтите на госпожа Бояновска. Просто не можеш да си представиш колко ще спечелим от тях.
Абрахам кимаше неодобрително с глава.
— Какво ли разбираш! Само аз зная колко мъчно ще продадем този предмет. Ако открият кражбата, нямаш представа колко тежко ще бъде наказанието. Ако пък извадим камъните един по един, ще изгубим по 10% от всеки камък.
Махлен се намръщи.
— Това е лошо — каза тя. — Нима не можем да намерим някакъв начин, та друг да свърши това?
— Ако ги поверим другиму, това ще бие на очи и може да ни струва главите.
В тази минута Исидор влезе в стаята.
— Вуйчо — каза той тъжно, защото все още мислеше за избавлението на Бакунин от преследвачите му. — Долу чака един господин, с когото често пъти сте пазарували. Той желае незабавно да говори с тебе.
— Не ти ли каза името си? — попита евреинът.
— Не ми го каза, но аз го познавам. Той е младият барон Хуго фон Пал.
— Хубавият рус барон? — извика еврейката, но веднага се разкая за думите си, защото мъжът й я изгледа ядно.
— Младият барон — извика Марголински. — Всемилостиви Боже, той навярно иде да заложи нещо, защото е потънал в дългове.
— Ако не заплати той, заради него ще заплати старият барон — каза Махлен.
— Мислиш ли? — рече почти сърдито Абрахам. — Старият барон сигурно умее да пести и не изплаща грамадните дългове на сина си. Боже мой, когато имаш работа със странни хора, нищо не е сигурно. По няколко месеца съм принуден да чакам, за да си събера парите.