Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Стига си се кикотила, Стопанко на Уейра! Ще провалиш люпенето!

— Смехът е по-добър от заплахите, Лорд Мерон! Дори ти не можеш да въздействаш на предпочитанията на Драконите. И кажи ми, добри ми Лорде, ще бъдеш ли обект на същото наказание, ако ти самият се провалиш?

Мерон болезнено я стисна за ръката, а очите му останаха вперени в цепнатините, които се появиха по едно от избраните от него, яйца. Той се пресегна към месото. Кръвта започна да се процежда от шепата му, докато той коленичи до яйцата и се съсредоточи, за да осъществи Впечатването.

Като се опита да не издава загрижеността си, Килара мудно се надигна от стола си. Бавно се отправи към масата и си заподбира мръвки, докато не реши, че това количество я устройва. Тя даде знак на напрегнатите хора също да си вземат месо, а тя се премести невъзмутимо до огнището.

Не можа да потисне възбудата си и чу как Придет се обади от възвишението над Холда. Откакто Килара видя мъничките новоизлюпени, които Ф’нор и Бреке бяха Впечатили, тя закопня за едно от тези изящни създания. Ала не можеше да разбере, че властната й натура подсъзнателно се противопоставяше на емоционалната връзка с нейната Драконова кралица. Килара добре знаеше, че само като Стопанка на Уейра — ездачка на кралица — би могла да се домогне до несравнимата власт, привилегиите и неоспоримата свобода, които биха й осигурили добър живот на Перн. Тя умело загърбваше това, което не искаше да признае и така никога не разбра, че Придет бе единственото живо същество, което я обичаше, което можеше да влияе върху нея, и в чийто добри съвети тя трябваше да се вслушва. В огнения гущер Килара виждаше миниатюрния Дракон, който би могла да контролира… лесно да контролира… заради физическото си надмощие над него, по начин, по който не можеше да доминира над Придет.

Като предоставяше тези огнени гущери на един Лорд и то най-презрения от всички Лордове, Килара отвръщаше на всички унижения, които сама си бе втълпила, че понася и от драконовите хора и от обикновените пернезийци. Онова идиотче — храненичето на Бреке — бе Впечатило три, които дори не позволиха на Килара да ги докосне, но сега тя ще си отмъсти за това пренебрежение.

Е, този път няма да бъде пренебрегната. Тя знаеше начина и при всички случаи щеше да спечели.

Златното яйце буйно се разклати и се пропука по цялата си дължина, появи се една мъничка златна муцунка.

— Нахрани я! Не губи време! — дрезгаво й прошепна Мерон.

— Не ми казвай какво да правя с яйцето си, глупако! Гледай си твоите!

Появи се и главата, а телцето се бореше да излезе.

Гущерчето задращи с нокти по влажната си черупка. Килара се концентрира върху мисли за обич, радост и възхищение, като не обръщаше внимание на крясъците около нея.

Малката кралица, не по-голяма от дланта й, се олюля като излезе от обвивката си и мигновено се огледа за храна. Килара постави късче месо на пътя й и зверчето се нахвърли върху му. Тя постави второ на няколко сантиметра по-близо от първото, като така примамваше гущерчето към себе си. То диво пищеше, докато се нахвърляше върху храната, стъпките му ставаха все по-уверени, а крилцата му започваха да съхнат и то започна да ги разперва. Глад, глад, глад бяха мислите на гущерчето и Килара, доволна че ги е разчела, продължи да му внушава любовта си.