Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Нима? — само леко повдигна вежди той, но изглеждаше твърде заинтригуван. — И положително си написал песен, нали?
— Как иначе! С нея ще се явя на третото прослушване.
— Ами тогава… — Той не каза нищо повече, но неизреченото му предложение накара Рюн да свали калъфа с цигулката, да извади инструмента и да го настрои без повече подкани.
— Цигулката е първият ми инструмент — започна да се извинява тя, — но понеже песента е за цигулка…
— Никога не се оправдавай заради песен, детко — поучително я прекъсна той. — Остави я сама да говори. Давай да чуем тази призрачна история.
Не беше лесно да пееш и едновременно да свириш на цигулка, но преди известно време Рюн бе овладяла майсторлъка. Затвори очи за момент, колкото да си припомни промените, които бе направила в стиховете — за да не издадат пола й, — и започна:
О, да, това си беше абсолютно глупава постъпка — да позволи на тези идиоти, постоянните клиенти на кръчмата, където работеше майка й, да я накарат да се хвали, че нямало човек, жив или мъртъв, когото да не може да измами с цигулката си. Прекалено много бира, Рюн, и нито капка здрав разум. А също и прекалено болезнена гордост, за да им позволи да сипват сол в раната й, че е копеле на кръчмарската слугиня.
Неподходящо съчетание на думи, но трябваше да ги промени — този беше един от издайническите стихове.
Света Троице, наистина беше зловещо: студено, старо и абсолютно безсърдечно. Смърдеше на смърт и на гроб и я бе разтърсило до мозъка на костите. Накара цигулката да изрази онова, което думите никога не биха могли, и усети, че единственият й слушател потръпна.
Следващият куплет описваше отговора на Рюн към призрака и цигулката зави от страх и непоколебимост и други невиждани на този свят неща. После идваше описание на кошмарното й среднощно изпитание и цигулката се олюля от умората, която бе изпитала, след като бе свирила цяла нощ. След това мелодията се надигна триумфално заедно с изгрева, тъй като зловещото създание не само не бе я убило на място, но музиката й го бе сгряла. Публиката й се бе увеличила, но тя долавяше съвсем смътно този факт.
Цигулката се изсмя над изиграната смърт, изплези се на всички призраци и се възрадва на откритието, че дори мъртвите могат да се възхитят на смелостта и таланта и да ги възнаградят.
Рюн свърши, отметна запотените си кестеняви кичури и огледа с изненада аплодиращите я клиенти на гостилницата. Изненадата й прерасна в изумление, когато започнаха да подхвърлят монети в отворения калъф на цигулката, а съдържателката й донесе пълна кана със сок и втори пай.
— Исках да ти сипя винце, приятел, но майстор Талейсен ми рече, че утре си на изпити и трябва да си с бистра главица — пошушна й тя и забърза обратно към тезгяха.
— Но аз нямах намерение…
— Сигурен съм, че не ти е за първи път да си изкараш вечерята със свирня, а, детко? — гледаше я с дяволита усмивчица музикантът.
— Е, да, но…
— Така че прибери заслужената награда и недей да спориш с тези, които могат да си позволят да ти хвърлят някоя и друга парица, когато усетят дарбата. Няма грешка, детенце, имаш я. Сядай и яж, само кожа и кости си. Добро ти е парчето.
— Е — изчерви се тя, — малко попрекалих накрая. Не беше злато, а сребро. Но сребро не се римува. Точно благодарение на него съм тук — купих си втори инструмент, платих за уроците, имах за храна. Иначе щях да съм най-много кръчмарски музикант…
— От учтивост не казваш „като теб“, нали? — Усмивката му бързо изчезна. — Има и по-лоши неща, детко, от това да си свободен музикант. Не се съмнявам, че дарбата ще ти помогне да изкараш изпитите — но не съм сигурен, че Гилдията е това, което очакваш.
Рюн упорито поклати глава, учудена защо разказва всичко това на непознатия и защо иска той на всяка цена да я похвали.