Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Всъщност той води курсове по провеждане на разпити — каза Десплейнс. — И е един от най-добрите ни инструктори. — Адмиралът все пак успя, макар и с известни затруднения, да насочи погледа си обратно към лицето й. Значи беше стар, но не и мъртъв, помисли си Тедж. Трудно й беше да преценява истинската възраст на бараярците. — Започвам да разбирам защо кавалерското вдъхновение на капитан Ворпатрил е приело формата, която е приело, лейди Ворпатрил. Давам си сметка също, че задълженията му по служба не са ви оставили много време, което да прекарате заедно, след сватбата ви вчера, ъъ, сутринта, нали тогава беше?
— Никакво всъщност — потвърди тя. И го стрелна с жален поглед, за да провери реакцията.
Реакцията му се състоеше в неразгадаема усмивка.
— Значи ще трябва да намерим някакъв начин да ви се реваншираме. А междувременно, Иване, разведи гостенките из кораба и им обясни какъв е протоколът при извънредни ситуации.
Даде знак на редника и той се спусна да вземе багажа. Тедж и Риш се разделиха неохотно със своя, но Иван Ксав побърза да ги успокои шепнешком:
— Това е ординарецът на адмирала, спокойно. — Тедж се зачуди защо това трябва да ги успокои, но реши да не задава въпроси. Тръгнаха вкупом, а зад тях адмиралът и другият мъж събраха глави в тих разговор.
Корабът беше малък и обиколката — кратка, съкратена допълнително от факта, че машинното отделение и капитанският мостик явно не бяха включени в туристическата програма. По някое време Тедж усети едва доловимите и напълно безшумни вибрации и потрепвания — знак, че корабът се е отделил от орбиталната станция и е поел на път. Удобствата бяха минимални — имаше нещо като столова, която Иван Ксав нарече „каюткомпания“, малко панорамно помещение и още по-малка, но добре оборудвана фитнес зала, която Риш огледа с интерес. Екипажът едва ли наброяваше повече от двайсет души, прецени Тедж, разделени на смени, плюс жизнено пространство за десетина пътници, може би два пъти по толкова в краен случай. Скоковата яхта беше по-голяма и по-бавна от бърз куриер, но не много.
Нямаше опасност да се изгубят на борда, дори да искаха. Иван Ксав подробно им обясни за резервните изходи, спасителните капсули и свързаното с тях оборудване, после съвестно ги накара да повторят протокола за действие в извънредни ситуации и така няколко пъти, докато не остана доволен, че са разбрали всичко.
— Често ли качвате пътници? — попита Риш, докато сваляше дихателната си маска.
— Случва се да возим високопоставен цивилен товар. А понякога адмиралът взема семейството си, когато мисията не е свързана с риск или спешна ситуация. Но тази седмица всички за заети с други работи у дома.
— Отдавна ли работиш за Десплейнс? — попита Тедж.
— От почти три години. Той ме взе със себе си, когато преди две години го повишиха от главнокомандващ на вътрешносистемния флот в шеф на Операции.
Ординарецът се появи отнякъде.
— Бихте ли ме последвали, капитане, лейди Ворпатрил, госпожице Лазули? — Поведе ги към дъното на къс коридор до херметична врата с табелка „Адмирал Десплейнс“, опря длан в контролното табло отстрани и вратата се отвори с безшумно плъзгане. От другата й страна имаше мъничък апартамент — хол, две спални и преходна баня. В едната спалня имаше четири единични легла, в другата — двойно. Трите сака на жените и раницата на Иван Ксав бяха оставени многозначително на пода в хола.
— С комплименти от адмирала, лейди Ворпатрил, госпожице. Той настоява с капитана да използвате личния му апартамент, докато трае пътуването. Каза, че мястото не се използва достатъчно, особено сега, когато мадам Десплейнс и децата не са с него. Което си е точно така, впрочем. — Ординарецът им показа някои основни неща от мебелировката и аксесоарите, после се поклони и тръгна заднишком към вратата, като добави в движение: — На стената има бутон, ако ви потрябва нещо. Постарах се да набавя това-онова, но ако ви потрябва друго — повикайте ме.
Иван Ксав се огледа с нескрито изумление.
— Ха! Явно съм опростен значи… — После бързо се овладя, надникна в двете спални, завъртя се към жените и каза: — Ъ-ъ… коя си избирате?
Тедж и Риш се спогледаха и Риш каза:
— Извини ни за секунда. — После стисна Тедж за лакътя, вкара я в стаята с четирите легла и щом херметичната врата се затвори след тях, каза:
— Престани да се хилиш!
— Стига де, човекът е толкова любезен. Дава ни младоженческия апартамент. Би било грубо да не се възползваме от такъв щедър жест, не мислиш ли?