Сделката на капитан Ворпатрил

— Изключение, което потвърждава правилото, момиче. — Риш закрачи нервно, две стъпки в едната посока, две стъпки — в другата. — О, добре. Почерпи се, щом искаш. Може пък това да се окаже най-бързото лечение за тази лудост.

Тедж усети как усмивката й разцъфва неизбежно.

— Не и за него… залагам обучението си, че Иван Ксав няма да се излекува бързо. Освен това неговият адмирал направо ми го поднесе опакован и с панделка. А знаеш колко обичам да отварям подаръци.

Риш се изкиска на последното, макар и с неохота. Тупна я нежно с юмрук по рамото.

— В такъв случай действай, вземи му акъла. Само гледай да не изгубиш своя междувременно.

— Няма такава опасност.

Върнаха се в хола, където Иван Ксав стоеше с оцъкления поглед на мъж, който чака пред дамска тоалетна, само дето пръстите на дясната му ръка потропваха в стакатов ритъм по страничния кант на панталона му. Отърси се от мислите си и ги погледна със странна крива усмивка.

— Е, каква е присъдата?

— Риш ще вземе стаята с четирите легла — каза Тедж, — а ти и аз ще вземем другата.

Устата му се отвори. Затвори се. Отвори се отново.

— Това… звучи страхотно, но, но… не е нужно да го правиш, ако не искаш. От друга страна, ако искаш, тогава… тогава е супер!

Риш завъртя очи, взе си сака, тръгна към стаята си и извика през рамо:

— Айде лека ви нощ! Но пу съм първа за банята!

Иван Ксав не даде вид да я е чул. Вместо това погледна Тедж и каза:

— Другото хубаво нещо е, че тук, на борда, важи флотското време, тоест ворбарсултанското време. Денонощие от двайсет и шест цяло и седем часа. Което означава, че имаме много повече свободно време за разтуха.

После най-неочаквано пристъпи към Тедж, уви ръка около кръста й, завъртя я като танцьор и се метна с нея на малкия диван, занитен за пода в случай на гравитационни неприятности.

— Е, как сте, лейди Ворпатрил? Много се радвам да се запознаем.

„Да, това вече и аз го усещам“ — не каза на глас Тедж.

— Здрасти, лорд Ворпатрил. — На какво всъщност беше лорд? Дано да не забрави да го попита. По-късно. — Кажи цялото ми име. На бас, че не можеш.

Той вирна предизвикателно брадичка.

— Лейди Акати Теджасуини Джиоти гем Естиф Арка Ворпатрил.

Тедж вдигна впечатлено вежди.

— Бързо учиш, Иван Ксав.

— Когато се налага. — Посегна да махне къдрица от челото й, после се поколеба. — Ъ-ъ… ти всъщност на колко години си, Тедж? Тоест, изглеждаш на двайсет и няколко стандартни, но при джаксънианците с техните телесни модификации… и сетаганданците с тяхното генетично бърникане… това покрива широкия интервал от десет до шейсет.

— Всъщност наскоро навърших двайсет и пет.

— О! Слава богу!

— Какво щеше да направиш, ако бях казала, че съм на десет? — попита тя с любопитство.

— Щях да заплача. И да те заведа при бавачката ти.

— А на шейсет?

— Виж, с това бих могъл да се справя. По-зрели жени… това си е еротична фантазия, както знаеш. За някои хора.

— Ти имал ли си случай да реализираш тази фантазия?