Пирамидата на бог Слънце

4. Шакара

Ако някой художник би могъл да нанесе върху ленено платно всичко онова, което вчера си говорихме с Устад, може би щеше да го озаглави "Утринни зари в човешката душевност". Предшестващото, опасно за живота заболяване, радостта от оздравяването, религиозният празник в деня на храма, появата на дружината на кръвния отмъстител, осуетеното убийство в аркадата, всичко това бе повдигнало въпреки вътрешното ми спокойствие и непоколебимост у мен мъгли, които едва позволиха да издържа до края на прекомерно дълго водения разговор. И още по-тежки се бяха раздвижили в Устад. Неговите житейски възгледи водеха корените си от обраслата с дъбрави долина Мамре, където някога ангелите навестили Авраам, а тяхната връхна точка се намираше в думите на Христа: "Любете враговете си; благославяйте тези, които ви проклинат!" Тези повеля бе била през цялото време, през всяко житейско положение неговото ръководно начало. Но ето че другите, които също така се наричали християни, се нахвърлили с омраза върху него, за да унищожат и него, и любовта му към ближния. Той направил само няколко кратки опита да се защити, но като съзнал с какви оръжия се борят срещу него, оттеглил се в тихата, спокойна страна на мълчанието, размишлявайки върху назиданието на Христос: "Ако някой поиска да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха!" Ала в душевния му мир се надигали трудните, важни въпроси. Кой има право? На чия страна стои Божията истина. Божията воля? При Христос, който говори: "Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък върху нея." Или при отправящите поглед нагоре християнски свещеници и миряни, които в най-тесен оперативен съюз с безбожниците се стремят да изхвърлят въодушевения изповедник на учението за любовта от "лоното на вярващите"? Та нали може само едно от двете да е вярно и правилно! Или Спасителя се е заблуждавал, като е изисквал нещо напълно невъзможно, или тези господа се отдръпват с противене пред най-християнската от неговите повели, защото им липсва самоовладяването да я изпълняват!

Ако такива въпроси са се стремели в Устад към ясен отговор и разрешение, то трябва всичко, което е било твърдо формирано в него, да се е разклатило и разтърсило. Оттук и желанието му да ме въвлече и задържи в разговор, докато види ясно къде всъщност се намира истинското християнство, при него или при другите. Къде да го търси аз знаех точно, но не биваше да му го казвам с ясни думи, защото яснотата трябваше да възникне в собствената му душевност. Това бе причината за моето дилаторично поведение, за разтягане на материята, но пък после и всеобщата ни радост, когато най-сетне, най-сетне отговорът се спусна от Алабастровия шатър.