Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Ами… – рече той колебливо.
– Не е нужно да се напрягаш. Ще приема само работа, която ми изглежда интересна. Шансът да откажа е голям. Обади се, ако се сблъскаш с наистина сложен проблем. Бива ме да разрешавам загадки.
Лисбет се врътна и изчезна през вратата. Драган Армански поклати глава. „Тя не е наред. Тя наистина не е наред.“
В следващата секунда Лисбет Саландер отново се появи на вратата.
– Между другото… Имаш две момчета, които от месец пазят онази актриса Кристин Рътърфорд от ненормалника, който ѝ изпраща анонимни писма със заплахи. Вие смятате, че това е работа на вътрешен човек, заради множеството детайли от личния ѝ живот, с които той е запознат.
Драган Армански погледна втренчено Лисбет Саландер. Сякаш през тялото му премина ток. „Отново го направи.“ Изстреля реплика за нещо, което нямаше как да знае. „Тя не може да знае.“
– Да…?
– Забрави. Всичко е измама. Тя самата и приятелят ѝ пишат писмата, за да станат обект на внимание. Ще получи ново писмо през следващите дни и информацията за тях ще изтече до медиите идната седмица. Съществува голям риск тя да обвини „Милтън“ за изтичането. Задраскай името ѝ от списъка с клиенти.
Преди Драган Армански да успее да каже нещо, тя бе изчезнала. Той втренчено загледа зеещия отвор на вратата. Нямаше начин тя да знае каквото и да било по случая. Трябваше да има вътрешен човек в „Милтън“, който да я държи в течение. Ала само четири-пет човека в компанията бяха запознати със случая – самият Армански, оперативният шеф и малцината служители, които разследваха заплахите… Те бяха солидни и утвърдили се професионалисти. Армански се почеса по брадичката.
После погледна надолу към бюрото си. Папката по случая Рътърфорд лежеше заключена в шкафа. Офисът му имаше алармена инсталация. Отново хвърли поглед към часовника си и констатира, че Хари Франсон, шефът на техническия отдел, трябваше да е приключил за днес и да си е тръгнал. Отвори електронната си поща и изпрати съобщение, в което молеше Франсон да дойде в офиса му на следващия ден и да инсталира скрита камера за наблюдение.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР се върна пеша до площад Мусебаке. Ускори ход, защото усещаше, че нещата не търпят отлагане.
Обади се в болница „Сьодершукхюс“ и накрая, след като няколко пъти повтори едно и също на различни телефони, успя да получи информация за местонахождението на Холгер Палмгрен. Той от четиринайсет месеца се намираше в рехабилитационния център „Ерщавикен“ в Елта. Изведнъж пред очите ѝ пробяга образът на „Епелвикен“. Когато позвъни в дома, ѝ съобщиха, че Палмгрен в момента спи, но е добре дошла да го посети на следващия ден.
Лисбет прекара вечерта в ходене напред-назад из апартамента си. Бе я обзело неприятно чувство. Легна си рано и заспа почти веднага. Събуди се в седем, взе душ и закуси в „Севън–Илевън“. В осем тръгна пеша към фирмата за отдаване на коли под наем на булевард Рингвеген. „Трябва да се сдобия с кола.“ Нае същия нисан микра, с който бе отишла до „Епелвикен“ няколко седмици по-рано.
Паркира до болничното заведение и изведнъж я обзе притеснение. Но събра смелост, отиде на рецепцията и помоли да я отведат при Холгер Палмгрен.
Жената от рецепцията, на чийто бадж бе написано „Маргит“, прегледа документацията и обясни, че той е на физиотерапия и ще е на разположение чак след единайсет часа. Лисбет можела да седне в чакалнята или да се върне по-късно. Тя се върна на паркинга, влезе в колата и изпуши три цигари, докато чакаше. В единайсет часа отиде на рецепцията. Оттам я препратиха към столовата, която бе надолу по коридора вдясно и после вляво.
Лисбет се спря на вратата и видя Холгер Палмгрен в полупразната столова. Той седеше с лице към нея, но цялото му внимание бе приковано в една чиния. Държеше непохватно вилицата в юмрук и съсредоточено насочваше храната към устата си. Кажи-речи всяка трета хапка бе неуспешна и храната падаше на масата.
Седеше прегърбен и приличаше на стогодишен. Лицето му беше странно вдървено. Холгер Палмгрен бе в инвалидна количка. Едва в този миг Лисбет Саландер осъзна, че той наистина е жив и че Армански не я е излъгал.
ХОЛГЕР ПАЛМГРЕН ИЗРУГА тихо, докато за трети път се опитваше да набоде с вилицата хапка пудинг от макарони. Приемаше, че не може да ходи нормално и че много неща са невъзможни за него. Ала ненавиждаше мисълта, че не може да се храни като хората и че понякога се лигави като бебе.