Когато тя беше лоша

В четвъртък ужасно застудя, но господин Хигинс, градинарят, бе запалил в големия салон буен огън, който пропукваше и хвърляше искри, ухаеше прекрасно на борови шишарки и излъчваше толкова много топлина, че Беки се разхождаше наоколо по тениска. Госпожа Моркамб й помогна да сложи коледната украса и тя прекара една весела сутрин, заета с нанизването на разноцветни книжни гирлянди. Според старата традиция закачиха и имел на тавана във всяка стая, така че Рупърт да не може да избегне целувката с нея, и госпожа Моркамб я научи как да приготвя греяно вино. Беки се забавляваше и почти забрави, че и Вики и Хенри също ще дойдат.

Беше свикнала да се притеснява от тези гостувания, редовни като посещение при зъболекаря. Леля й винаги критикуваше нещо, правеше някаква заядлива забележка, а Хенри все отбягваше въпросите й за компанията. Седяха във Феърфийлд толкова спокойно и обсъждаха къщата помежду си толкова свойски, че тя трябваше да прехапе устни, за да не започне да се извинява, задето я притежава. Според Беки щеше да е по-добре изобщо да няма роднини, отколкото да има тях двамата, но въпреки всичко искаше да им угоди, да накара сестрата на баща си да я обикне.

Е, сега тъкмо настъпваше празничният сезон. Може би щяха да са завладени от коледния дух.

Но се тревожеше. И Рупърт щеше да дойде на вечеря. Беки можеше да понесе безкрайното мърморене, но дали и той щеше да ги изтърпи? Беше син на човека, който се бе скарал с Робърт; врагът, опитвал се години наред да им отнеме Феърфийлд. Беки се притесни, представяйки си как Вики се нахвърля върху Рупърт. Можеше дори да го стресне. Една по-злобна забележка и кой знае дали той нямаше направо да си тръгне! Което много би допаднало на леля Виктория, защото така Беки щеше да се озове отново на старта.

Взе си вана и дълго остана във водата с аромат на „Флорис Гардения“, за да се успокои. Изми и изсуши косата си и избра подходяща за Коледа рокля — много елегантна, но все пак топла. Нямаше нищо по-ужасно от това да изглежда като Миси Уорт в Щатите, която винаги отиваше на танците за Деня на благодарността в къси копринени роклички и съответно с яркочервен нос и тракащи зъби! Беки избра алена кадифена рокля, дълга до земята, с дълбоко остро деколте отпред и красива бледосива кашмирена наметка, която да облече отгоре, когато излезе навън с Рупърт. Куфарът й вече бе опакован и в него между тънка мека хартия бяха прибрани костюмът й, копринената й нощница и халатът от „Джанет Реже“, пухкавите й пантофи, а също и една предизвикателна сребриста рокля, която щеше да облече утре вечер. Притеснена да не би леля Виктория да направи някоя хаплива забележка за това, че се опитва да завърти главата на Рупърт, Беки си сложи само мъничко фон дьо тен и гланц за устни, за да заблестят. И без това светлината от огъня бе достатъчно приглушена. Реши, че няма да е прекалено смело от нейна страна.