Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Не с руснаците, ако това имате предвид — каза тя. — Мисля, че и при тях не изглежда по-различно оттук.
— Били са мравките?
„Странно название за извънземните“ — помисли си Черити. После кимна.
— Видяхте ли ги?
— Няколко — отвърна младежът с коженото облекло на мотоциклетист. — Преди два дена. Мотаеха се оттатък, сред хълмовете. Но не дойдоха насам.
„Ако го бяха направили — помисли си Черити, — ти едва ли щеше да си още жив, момчето ми.“ После погледна отново Стен и направи опит да се усмихне.
— Не сте единствените, които са отрязани от света — каза тя предпазливо.
Лицето му помрачня.
— Големият удар, нали? — попита той. — Парализирали са цялата тази проклета страна.
— Така е горе-долу — призна Черити.
— Не можете да останете тук — каза Майк. — Може да минат месеци, преди да дойде помощ. А извънземните…
— Нека само дойдат — прекъсна го младежът, който беше изненадал Черити. — Имаме продукти за половин година. И достатъчно боеприпаси, за да ги върнем обратно на Марс.
Стен не каза нищо. По лицето му не се виждаше ни най-малко вълнение. Но Черити усещаше какво става вътре в него. Освен нея и Майк той беше може би единственият, който знаеше какво наистина ги очакваше.
— Хеликоптерът ви — попита ненадейно Стен. — Как така лети? Тук нищо вече не работи.
— Няколко механика в Ню Йорк го ремонтираха — отвърна уклончиво Черити. — Обаче нямам никаква представа докога ще издържи.
— Но ако той е в движение, тогава значи и други машини ще могат да работят отново — каза мотоциклетистът. — Искам да кажа, нашите ще дойдат и ще прогонят тези проклети извънземни, нали?
Черити се накани да отговори, но Стен беше по-бърз. С повелителен жест той се обърна към останалите:
— Затваряйте си устата, Патрик. Виждате, че двамата са направо съсипани. Предлагам да ги оставим сега малко на спокойствие. Ще се нахраните и после ще се наспите, капитане. Изглежда, имате нужда и от двете.
Нямаха време нито за едното, нито за другото, но Черити не възрази. Шансът им да стигнат живи до базата не беше особено голям, ако тя или Майк заспяха на кормилото на хеликоптера. Кимна с благодарност на Стен.
Той се усмихна.
— Не се тревожете за хеликоптера си — каза той. — Ще го заредим, а Патрик може да прегледа мотора. Разбира от двигатели. Утре сутринта ще можете да отлетите нататък.
Черити продължаваше да се колебае, въпреки че всъщност добре осъзнаваше, че няма друг избор, освен да приеме предложението на Стен. Не беше сигурна дали изобщо щеше да ги пусне да си тръгнат, ако настояваха за това. Познаваше него и останалите едва от няколко минути. Ами ако Стенли се окажеше прав с предупреждението си? Ами…
„Започвам да подозирам капан зад всеки приятелски жест“ — помисли тя. Доколкото познаваше хората, реши че може да се довери на тези тук. Майк взе решението вместо нея, като кимна с глава.
— Приемаме предложението ви, Стен — заяви той. — Ако не сме ви в тежест.
— Съвсем не — отвърна Стен. — Напротив, лейтенанте. Ние чакахме хора като вас. Но — продължи той след кратка пауза, — няма да ни се измъкнете така лесно. Ще трябва да ни разкажете всичко, когато се нахраните, съгласни ли сте?
— Един стек срещу информация? — Майк сви рамене. — Защо не?
И вероятно, добави в мислите си Черити, тя и без това беше валутата, с която в бъдеще щяха да се разплащат в тази страна.
Ако изобщо все още имаше някакво бъдеще.
Навярно беше спала четири или пет часа. Ако се съдеше по слънцето, трябва да беше малко преди обяд, когато отвори очи, и мина известно време, докато усети, че не е сама в стаята. Тогава скочи рязко от леглото и грабна автомата, който беше под възглавницата й.
Стен вдигна изплашено ръце.
— Не! — извика той бързо. — Аз съм!
Черити го изгледа объркано, после свали оръжието.
— Не сте ли чували досега, че се чука, преди да се влезе в спалнята на дама, Стен? — попита тя уморено.
— Особено ако тя държи оръжие под възглавницата си — добави Стен. — Знам. А сега можете спокойно да го махнете, мис Леърд. Искам само да поговоря с вас. — Направи крачка към нея и спря. — Оставете оръжието настрана — помоли Стен отново. — Наистина искам само да разговарям.
Тя остави със смутена усмивка оръжието на леглото, стана и се отправи, все още като пияна от съня, към умивалника. Кранът се завъртя със скърцане, но не потече и капка вода. Не, помисли си тя ядосано, наистина все още не се беше разсънила.