Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Какво правиш?
Из прикрепи подводен микрофон към една голяма макара с фиброоптичен кабел.
— Искам да чуя какво става долу. Вземи микрофона и бавно го спусни през щирборда.
Из взе свободния край на кабела и го свърза с уреда за измерване на амплитудата на модулацията, после включи компютъра, сложи си слушалките и се заслуша.
„Господи…“
Рекс се върна и каза:
— Спуснах микрофона. Какво слушаш? Франк Синатра ли?
Из му даде слушалките.
В ушите на Рекс отекна тракане, което приличаше на пронизително свирене и скърцане на хидравлични бутала.
— Какво е това, по дяволите?
— Не знам. СПАН откри звуците преди няколко седмици. Излизат от километър и половина под морското дъно. Предположих, че е петролна сонда.
— Много странно. Каза ли на някого?
— Изпратих съобщение до военноморския флот и Националния астрономически център в Аресибо, но още никой не ми е отговорил.
— Жалко, че не взехме „Морски жълъд“.
— Не знаех, че подводницата ти може да се спуска на такава дълбочина.
— И още как. На Бахамите слизах на хиляда и осемстотин метра.
Карл се качи при тях. Лицето му беше зачервено.
— Ще ядете ли, или не?
21:22 ч.
Гоблен от звезди покриваше безоблачното нощно небе.
Карл подреждаше кутията с кукичките си. Рекс беше долу и миеше съдовете от вечерята, а Из седеше в лоцманската кабина и слушаше подводните звуци.
— „Манати“, обади се.
— Казвай, Едит.
— Слушам СПАН. Звуците стават все по-силни и бързи.
— Знам. Все едно бързо препускащ, засилващ се локомотив.
— Из, мисля, че трябва да напуснете района.
Изведнъж слухът му беше пронизан от оглушително свръхзвуково изсвирване. Из хвърли слушалките и се свлече на колене. Кънтенето в ушите му беше непоносимо.
— Рекс! Карл! — извика той, но чу само приглушено ехо.
Някаква странна зелена светлина го накара да вдигне глава. Лоцманската кабина се озари от ярък изумруденозелен блясък, излизащ от водата.
Рекс му помогна да стане.
— Добре ли си?
Из кимна. Ушите му още кънтяха, но по-слабо. Двамата се приближиха до Карл, който стоеше на кърмата, твърде съсредоточен върху зелената светлина, за да забележи пушека, виещ се от електронния уред за измерване на амплитудата на модулацията.
„Боже господи!“ Из и двамата му приятели гледаха втрещено морето. Лицата им бяха озарени от призрачното зелено сияние.
„Манати“ се поклащаше по повърхността на кръг светлина, най-малко километър и половина в диаметър. Из се наведе през борда, смаян от сюрреалистичната видимост, предизвикана от яркия лъч, излизащ някъде от морското дъно, на шестстотин метра под яхтата.
— Из, Рекс, косите ви!
Карл посочи косите им, които се бяха изправили. Рекс докосна опашката си, която стърчеше нагоре. Из прокара длан по окосмената си ръка и усети искри от статично електричество.
— Какво става, по дяволите? — прошепна Карл.
— Не знам, но трябва да се махнем оттук.
Из забърза към лоцманската кабина и натисна бутона за тягата.
Нищо.
Той го натисна още три пъти, после провери радиопредавателя и навигационната система.
— Какво има? — нервно попита Карл.
— Уредите не работят. Онова, което свети долу, е причинило късо съединение в електрониката. — Из се обърна към Рекс, който обличаше водолазния си костюм. — Какво правиш?
— Искам да видя какво има долу.
— Опасно е. Може да е радиация.
— Тогава вероятно ще съм в по-голяма безопасност в мокрия костюм от вас на борда. Карл, подводният ми фотоапарат е до краката ти.
Карл му го хвърли.
— Рекс…
— Из, любимото ми занимание е търсенето на вълнения. Ще направя набързо няколко снимки и след пет минути ще се върна.
Из и Карл безпомощно гледаха как Рекс се потапя във водата.
— Карл, вземи гребло. Ще преместим яхтата.
Във водата се виждаше всичко. Рекс се спусна на два метра под яхтата. Изведнъж някакво движение над главата му го накара да погледне нагоре. „Господи!…“
По цялата дължина на кила на „Манати“ се бе прикрепило гротескно същество. От подобния на гъсеница пихтиест, лепкав корем се подаваха десетметрови пипала. Кремавото змиевидно тяло на съществото беше осеяно с най-малко стотина стомаха с формата на камбани. Всеки храносмилателен отвор имаше ужасяваща уста и явно отровни пръстовидни израстъци.