Мъжки игри

— Не грешите.

— Още сте дете — тъжно се усмихна Денисов. — Но както винаги, сте права — не ви казах всичко. Програмата, за която става дума, е много скъпа, бюджетното финансиране не е достатъчно за нея. И ръководителите на Програмата си позволиха да сключат сделка с някои структури.

— Ясно — въздъхна Настя. — Вие им давате пари, а те в замяна на това не ви закачат. Така ли е?

— Абсолютно вярно. Аз също финансирам тази Програма и в замяна имам твърдото им обещание, че нито един от новите резиденти никога и при никакви условия няма да се появи на територията на моя град. Ето защо аз, докато съм жив, не съм заинтересован това гнездо да се разруши. Разбирате ли ме? Ако дръпнете тъничката нишка, която току-що ви подадох, вие с вашата здрава ръка и упоритост в края на краищата ще се доберете и до учебния център, и до организаторите и ръководителите на Програмата. И тогава може да започнат какви ли не катаклизми, включително да се смени апаратът за изпълнение на Програмата, както и източниците на финансиране. Не мога да съм сигурен, че отново ще успея да уговоря взаимноизгодно примирие с държавата. Виж, ако умра — тогава друга работа.

„Той ще умре — изведнъж ясно проумя Настя. — Не се надява на чудо и е готов за края. Именно затова ми разказа всичко това. Ако у него се таеше дори искрица надежда, той за нищо на света нямаше да ми даде тази информация. Вероятно знае за болестта си много повече от околните. И се е съгласил с тази безсмислена от негова гледна точка операция само за да не разстройва близките си. Нека се залъгват с илюзии. Но ако греша и той се надява да оцелее, излиза, че Денисов ме смята за пълна идиотка. Защото само на пълен идиот може да се доверява такава информация с увереността, че той няма да се възползва от нея изключително заради добрите взаимоотношения. Нима толкова високо оценява степента на своето влияние върху мен и смята, че никога няма да направя нищо, което може да му навреди?“