Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
— И тъй, Анастасия Павловна, кажете ми, ако обичате, защо дойдохте тук? Моето време е ценно, както и времето на всеки доктор на науките, а вие сте решили да се позабавлявате за моя сметка, така ли?
— Чакайте, Олег Григориевич… Какво се е случило? Защо говорите така?
— Защото имам основание да говоря така. Защо дойдохте при мен? Какви сведения сте ми донесли?
— Това са сведенията за седмината потърпевши, удушени в течение на две седмици по един и същи начин. Нали ви обясних.
— Излъгахте ме.
— Ама не…
— Излъгахте ме — с усилие сдържайки яростта си, каза Самойлов. — Аз не боравя с държавни тайни и си давам сметка, че никому не е необходимо да измисля легенди, за да се запознае с мен с оперативна цел. Слава богу, занимавам се не с космическо оръжие, а просто с проблемите на разкриването на убийства, и не представлявам интерес нито за чужди разузнавания, нито за мафиотски структури. И мога да окачествя вашето посещение при мен под напълно изфабрикуван претекст единствено като глупава шега с неясни засега цели. Ако обичате, обяснете, госпожице.
Настя съвсем се слиса. Не можеше да разбере какво толкова бе раздразнило професора и поради това не можеше да намери правилна линия на поведение.
— Грешите — постара се да каже тя колкото можа по-спокойно. — Олег Григориевич, дойдох при вас като при специалист по серийните убийства, защото прочетох ваши трудове в сборник на тази тема. Само затова. Няма други причини. И не разбирам в какво ме обвинявате. В постъпките ми няма никаква скрита причина, никаква зъл умисъл. Но вашите думи ме накараха да се замисля. Защо се ядосахте, Олег Григориевич? Моля ви, кажете ми какво ви разгневи толкова?
— Няма да позволя да ме превръщат в източник на развлечение — сухо каза Самойлов. — Време е да си тръгвам.
Настя скочи и се приближи плътно до него, умолително се взря в очите му.
— Олег Григориевич, моля ви… Много ви моля. Повярвайте ми, дойдох при вас само защото на главата ми са седем души, удушени от неизвестен маниак. Има жена, която подозираме в тези убийства, открихме я, както се казва, по оперативен път. Ще ви обясня, защото искам да ми вярвате. Заключенията на експертите ни накараха да мислим, че убиецът е много висок на ръст. А нашите собствени разсъждения ни наведоха на мисълта, че това най-вероятно е жена. Всички потърпевши са позволили да ги нападнат изотзад, никой от тях не е оказал съпротива, тоест те не са усетили опасността, не са очаквали нищо лошо. Човек обикновено не очаква нападение от страна на жена, нали? И тогава започнахме да търсим тази много висока и физически достатъчно развита жена. Напълно естествено беше първо да я потърсим сред баскетболистките. И намерихме сред тях млада жена с някои странности в характера. Тя няма твърдо алиби за времето на извършването на убийствата. Но нали това далеч не е достатъчно, за да я обвиним! За съжаление, от гледна точка на криминалистиката ние сме в голямо затруднение. Практически нямаме образци за сравнително изследване, прекалено много кал имаше на местата, където бяха открити труповете. Олег Григориевич, искам да разбера къде и как да търся доказателства. Единственото, което можем да направим сега, е да потърсим свидетели, които може да са видели интересуващата ни жена близо до някое от местопрестъпленията. Но дори такива хора да се намерят и уверено да идентифицират нашата заподозряна, това няма да бъде достатъчно за обвинение и привличане под отговорност. Моля ви, помогнете ми.
— Искате да получите самопризнание, така ли?
— Не е задължително, макар че естествено и това би било добре. Ако вашата методика ми даде такава информация за убиеца, с която сега не разполагам, тогава е възможно да измисля къде и как да търся доказателствата.
Самойлов се отдръпна на няколко крачки от Настя и замислено потърка с пръсти слепоочията си.