Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
Тя мълчаливо кимна и започна да облича якето си. Едуард Петрович не стана, за да й помогне да се облече, и това красноречиво показа колко е слаб. Никога великият Ед Бургундски, както го наричаха приближените му, не би си позволил да бъде нелюбезен по отношение на една дама.
В живота на Евгений Паригин се появи още едно усложнение, този път съвсем неочаквано. Той беше готов за какво ли не, само не и че вдовицата на братовчед му — Лолита — ще започне да се държи по този начин.
Паригин спеше на походно легло в кухнята, понеже беше отстъпил дивана в хола на Лолита и Серьожа. До снощи всичко беше спокойно, но снощи той изведнъж забеляза, че Долита е грижливо гримирана, макар че по-рано, след бързото преместване, постоянно ходеше без грим, защото се намираше между четири стени.
— Абе ти да не си излизала? — уплаши се Паригин.
— Не, как ти хрумна?
— А защо си се гримирала?
— За тебе.
— Не разбрах…
Естествено Паригин разбра, но реши да не се издава. „Може да ми се е сторило“ — помисли се той с необичайна за него страхливост, макар че сърцето му болезнено се сви. Само това липсваше!
— Че какво не разбра? — Долита окръгли очи. — Толкова е просто. Една жена се гримира, за да изглежда по-добре и на мъжа да му е приятно да я гледа.
Тя се наведе над масата, за да подреди чиниите, при което пеньоарчето на гърдите й съблазнително се открехна и топла вълна от сладък тръпчив парфюм лъхна срещу Паригин. Ситуацията ставаше абсолютно недвусмислена и той започна трескаво да се чуди как да се измъкне от нея, без да обиди жената. Лолита не му харесваше. Той смяташе за свой дълг да се грижи за нея, защото бе обичал покойния си братовчед, но като жена тя не будеше у него никакви емоции. Лолита беше ярка, набиваща се в очи брюнетка, пищна и закръглена, а на него винаги му бяха харесвали друг тип жени, както се казва — „в пастелни тонове“: средно руси, с меки черти на лицето и спокойни гласове. Освен това той отдавна разбираше, че съпругата на братовчед му не е от жените, които умеят и искат да принадлежат само на един мъж. Не че той знаеше за нея нещо такова… не, но по очите и маниерите й без колебание усещаше у нея една уличница, макар и нереализирана. „Сигурно й е доскучало сред четирите стени и така неумело си търси развлечение, какво да е развлечение, което би разсеяло тягостните й мисли за прекомерно големия дълг и заканите по адрес на синчето й“ — съчувствено си помисли Евгений.
Той нямаше никакво намерение да угажда на капризите й, но си каза, че май би трябвало да помисли как Лолита да не скучае, да не се измъчва от ядове и безделие. Та тя не можеше дори по телефона да говори — с когото и да било. Паригин й бе забранил. Ако кредиторите се бяха втурнали да търсят изчезналата длъжница, те вече бяха наслагали клопки на всички възможни места — и в службата, и у познатите и близки хора.
Той замислено поглъщаше сготвената от Лолита вечеря, която също не му харесваше. Лола, която бе израсла на Кавказ, често готвеше тлъсти и люти гозби, а това беше в разрез с представите на Паригин за правилно хранене, което позволява да запазиш здравето си за дълги години. Не го убеждаваше дори фактът, че ако на територията на бившия СССР имаше дълголетници, то те бяха жители именно на Кавказ. „Това са хората, които ядат хляб и сирене и се занимават с физически труд на чист въздух, а не онези, които се тъпчат с тлъсто и люто!“ — категорично отговаряше Евгений. Но за да не обижда снаха си, се преструваше, че готвенето й го задоволява напълно.
От стаята дотича седемгодишният Серьожа и със засилка се тръшна на коленете на чичо си. Паригин го прегърна и с наслада вдиша аромата на детска кожа.
— Чичо Женя, скоро ли ще си отидем оттук?
— Не знам, трудно ми е да кажа. Защо, ходи ти се на училище ли?
— Ха, как ли не! — възкликна малчуганът. — Изобщо нямаше да ходя, ако не ме караха.
— Тогава радвай се, че засега си тук.
— Ску-у-учно ми е — проточи Серьожа. — Няма ги приятелите ми, няма с кого да си играя.
— Ще минеш и без приятелите си! — намеси се Лолита. — Нали виждаш, работата е сериозна, татковите ти кредитори може да те отвлекат. Вместо да си благодарен на чичо Женя, че ни скри, грижи се за нас, ти му досаждаш с твоите глупости. Скучно му било, видите ли! Ще потърпиш! Ето, по-добре прочети някоя книжка, не закачай чичо си Женя, той е уморен и гладен.
Серьожа неохотно слезе от коленете на Паригин и оклюмано се потътри обратно към хола. Лолита високо въздъхна и започна да поставя в чинията на Евгений едри димящи кюфтета.