Мъжки игри

Глава 7.

Денисов все пак се обади. И Настя с недоумение се вслушваше в себе си и се опитваше да разбере дали този факт я огорчава. От една страна, нямаше нищо необичайно в това, че възрастен човек преди сложна операция иска да се види с хората, които не са му безразлични. От друга страна, този възрастен човек беше самият Едуард Петрович Денисов и срещата с него не можеше да се определи като нещо обикновено.

Денисов се обади късно вечерта в събота. Разбраха се Настя да отиде при него в клиниката в неделя, защото операцията беше запланувана за понеделник. Видът на Денисов я ужаси. Не бяха се виждали малко повече от година и през това кратко време болестта бе успяла да го състари с петнайсетина години. Но тъй като нито за миг не забравяше предупреждението на Анатолий Владимирович, Настя с всички сили се стараеше да не издава чувствата си.

— Изненадана ли сте от моята покана? — попита я Денисов леко присмехулно.

Само по този присмехулен израз човек можеше да познае предишния Едуард Петрович. Дори гласът му беше променен, а говорът му бе станал забавен и сякаш затруднен.

— Изненадана съм — призна Настя. — Мислех си, че напълно сте ме забравили.

— Само не ми разправяйте колко ви е огорчило това. Прекрасно си спомням, че последната ни обща епопея ви причини големи служебни неприятности, и аз сметнах, че ще е най-добре повече да не ви безпокоя за щяло и нещяло. А днес искам просто да ви направя подарък.

— По какъв повод?

— Без повод. — Той отново се усмихна. — Виждам, виждам, че Толя е свършил доста подготвителна работа с вас, помолил ви е да се преструвате, че изглеждам в цветущо здраве. Не искам да го разстройвам. Но нали самият аз си знам, че ми е лоша работата. Вярно, надеждата, както казват мъдреците, умира последна, затова не се отчайвам, но това не значи, че ми е позволено да бъда непредвидлив. Така че не ми се ляга на операционната маса, без да съм си върнал дълговете.

— Доколкото си спомням — предпазливо каза Настя, — при последната ни среща казахте, че сме квит. Нищо не ми дължите.

— Така е в делово отношение. А между приятели, скъпа Анастасия, сметки няма. Вие не може да не знаете, че изпитвам към вас нежност, възхищавам ви се и ви обичам по бащински. И тъй като нашата днешна среща може да се окаже последна, искам впоследствие да не ме споменавате с лоша дума.

Те бавно крачеха из заснежения парк, който заобикаляше клиниката. Отпред и отзад на „протоколно“ разстояние се движеха телохранителите на Денисов. Макар да е тежко болен старец, с мафиот от такъв калибър всичко можеше да се случи… Едуард Петрович здраво държеше Настя под ръка, като се стараеше да не издаде слабостта и световъртежа си. Просто човекът говори тихо и е напълно естествено ухото на събеседника му да бъде колкото може по-близо.