Мъжки игри

— Все още не. Но ще помисля.

— Още веднъж ви моля: ако в резултат на вашите размисли стигнете до определени изводи, направете си труда да съобщите това на моите хора.

— Едуард Петрович, а защо ми разказахте всичко това? Вече ви питах за същото, но отговорът ви не ме убеди. Бихте могли да си премълчите и аз нищо нямаше да науча. Ако в Програмата наистина нещо не е в ред, с разказа си вие увеличихте риска да се породи ситуацията, от която самият вие се опасявате.

— Какво пък, драга моя, ще трябва да призная, че и на прага на смъртта аз се опитвам да защитя своите интереси. Искам да сключа с вас сделка. Такава сделка, каквато не мога да сключа с никого другиго.

— Плашите ме — шеговито отвърна Настя. — От думите ви излиза, че аз съм единственият човек в милицията, с когото може да се сключват сделки, с други думи човек, който може да бъде подкупен. Да не би да искате да ме обидите?

— За нищо на света. По-скоро ще умра, отколкото да ви обидя. Впрочем аз наистина скоро ще умра… Добре, добре, добре, няма да говорим за тъжни неща — припряно добави той, като видя как мигновено помръкна лицето й. — Та значи — нека се върнем към сделката. Няма да крия, че на мен ми е изгодно да участвам във финансирането на Програмата и да получавам в замяна гаранции за собствената си безопасност. Но аз нямам право да си затварям очите за факта, че Програмата най-вероятно е порочна или безнравствена, а може би и престъпна. Значи рано или късно това ще се разкрие и резките промени в реализирането на Програмата ще бъдат неизбежни. По-нататък настъпват последствията, които ние с вас вече обсъдихме. Но ако промените настъпят в резултат на действията на друг човек, а не на вашите действия, Анастасия, моите хора няма да бъдат предупредени. Затова направих всичко възможно, та вие при желание и при наличието на основания да изпреварите другите. Повтарям: дадох ви информация, която ще ви позволи още днес да започнете да изяснявате дали има реални основания за моите подозрения. Със сигурност ще се намери и някой друг, който може би случайно ще дръпне нишката и ще размотае цялото кълбо. Трябва само да напипа тази нишка. Защото това е само въпрос на време. Така че аз предпочитам тази нишка да бъде във вашите ръце по-рано, отколкото в ръцете на когото и да било другиго. Може би моите подозрения са безпочвени и аз искрено ще се радвам, ако е така. Макар да съм сигурен, че съм прав. Но от всяко положение се надявам, че ще мога да разчитам на вашата честна дума и да знам, че върху моя град няма да се стоварят внезапни неприятности.

— Предварително ли сте сигурен, че ще ви дам думата си?

— Няма да откажете на умиращ човек.

Той каза това толкова сериозно и простичко, че очите на Настя се напълниха със сълзи. Денисов стана от масата и се премести в дълбокия мек фотьойл в ъгъла на стаята.

— Ето, сега наистина казах всичко. Не смея повече да настоявам да се измъчвате в моята компания. Извинете, Анастасия, наистина се уморих, а утре ме чака тежък ден. И още една молба. Ако остана жив след утрешното мероприятие, не ме посещавайте, докато аз не ви помоля за това. Разбрахме ли се?