В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Черити се замисли за миг.
— Това означава…
— Че центърът й трябва да се намира някъде точно под Айфеловата кула — потвърди Барлър.
Черити го изгледа смутено.
— Понякога — каза тя го питам съвсем сериозно дали не сте в състояние да четете чужди мисли.
Барлър се усмихна леко.
— Не е особено трудно. Най-вече, ако това са мисли, които самият аз съм имал поне стотина пъти.
— Никой никога ли не е преминавал тази стена? — попита Черити.
Барлър поклати глава.
— Никога.
— А вие и останалите, които живеят в Свободната зона? Как сте се озовали тук?
— Аз ли? — Той се усмихна с болка. — Не знам. Спомням си, че съм роден другаде. Но е било толкова отдавна, че не съм сигурен дали наистина е било така или само си го въобразявам. Откакто се помня, живея тук. Останалите също. — Той махна с ръка, когато тя понечи да го прекъсне. — По-просто ще е, ако ви покажа останалото, мис Леърд.
Черити отново погледна към невидимата стена. Нещо в историята на Барлър не беше точно така. Искаше да зададе още един въпрос, но Барлър посочи към мястото, откъдето бяха пристигнали.
— Да се връщаме — подкани той. — Обратният път е дълъг и не искам приятелите ви да почнат да се безпокоят за вас.
10.
— Това ли беше моментът?
Бялата фигура на мравката инспектор извърна глава и сведе въпросителен поглед към Стоун, който добави, сочейки пояснително към голото, неподвижно тяло върху хромираната маса, където се провеждаше изследването:
— Това ли е грешката в програмата му?
Инспекторът се поколеба за миг, като че ли не беше съвсем сигурен какво трябва да отговори. После направи движение, което явно беше еквивалентно на поклащането на човешка глава.
— Не. Такива неща се случват. Не много често, но се случват. Той беше много млад тогава и у него все още имаше много от човека. Навярно по-късно се е случило нещо друго, за което нищо не ни е известно. Този инцидент ни беше познат.
Стоун се извърна замислено и отново погледна към лежащия в безсъзнание мегаман. Въпреки че волята на Кайл беше стопроцентово изключена както при машина, чийто контакт бяха прекъснали, той все още изпитваше страх от това стройно тяло. Дали това беше собственото му чувство за вина спрямо Кайл или пък безпокойството му се дължеше на увереността, че Кайл и сега продължаваше да бъде опасен?
Погледът му се откъсна от лицето на мегамана, което изглеждаше странно миролюбиво и спокойно в съня, и затърси по огромния екран над леглото изображенията и думите, в които се трансформираха сега мислите на Кайл. В момента не можеше да различи нищо сред безсмислената бъркотия от движения, цветове и форми. Попита се дали тази навяваща страх мисловна апаратура действа при всеки човек.
Може би не Кайл му внушаваше страх, а цялото това обкръжение. Всичко тук беше така… различно. Толкова по-различно от онова, което беше видял през последните години. Дори и той, може би най-могъщият човек на тази планета, беше виждал досега твърде малко от свръхмощната технология на нашествениците. А малкото, което беше видял, беше по-скоро объркващо, отколкото впечатляващо. Една технология, която в някои моменти превъзхождаше тази на Земята от двайсети век, в други не беше чак толкова развита, която обаче се основаваше на безогледното използване на материал и енергия.
Това, което Стоун беше видял в тази база под Айфеловата кула, надминаваше всичко, което би могъл да си представи и в най-смелите си сънища. Тук като че ли нямаше нещо, което да е невъзможно, нещо, което да не може да се извърши от машини и от безшумно действащи компютри. Не за пръв път, откакто беше излязъл от камерата на подземния бункер и се беше присъединил към нашествениците, той се питаше, кои са те в действителност, без обаче да намери отговор на въпроса си.
— Колко още ще трае изследването? — попита той.
— Докато открием това, което търсим — отвърна спокойно инспекторът. — Имало е някаква грешка. Някакъв инцидент, който не сме забелязали. Трябва да разберем, какво точно е било.
— Това може да продължи със седмици — каза сериозно Стоун.
— Така е — потвърди инспекторът.
— А дотогава капитан Леърд сигурно ще е на хиляди мили оттук — каза Стоун. — Или на някой друг континент.
Инспекторът обърна бавно огромния си, триъгълен череп и го погледна със студените си многоцветни очи.