В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Когато Кайл се извърна, за да простре и втората мравка окончателно на земята, синьо-бяла светкавица се спусна право от небето и го прониза, като го накара да изгуби съзнание за стотна от секундата.
— Стената! — Барлър посочи към края на гората: — Искахте да я видите, нали така?
Те не се върнаха при станцията на метрото, след като бяха излезли от разрушената сграда на посолството, а бяха вървели повече от четвърт час точно в обратната посока. Джунглата ставаше все по-гъста и Черити разбра, че сигурно вече се приближават към края на Свободната зона. Сега границата се намираше точно пред тях.
След две-три крачки джунглата изведнъж свърши, а зад нея почваше… да, какво всъщност почваше?
Атомен чадър? Сфера от проблясваща магия на мороните?
Глупости.
Пред нея беше… нищото. Нищо и може би най-изненадващото нещо, което беше виждала някога.
Въпреки че бяха вече само на метър разстояние от невидимата граница, Черити не можеше да види нищо. Нямаше ивица от опожарени растения, нямаше видимо съпротивление, което да възпира буйната растителност — нищо. Непосредствено пред нея земята беше покрита с килим от корени, лишеи и мъх, а на метър оттам нямаше нищо друго, освен началото на пуста, леко надигаща се местност, покрита с трева и руини, която някъде в трудно определимата далечина се сливаше с небето. За момент Черити се попита каква ли гледка представлява отвън енергийният чадър, ако имаше някой, който да го наблюдава. Външният свят изглеждаше по-скоро така, като че ли най-висшата форма на живот е стръкче тревица там, където някога бяха предградията на Париж, сега се разпростираше само някаква огромна местност с развалини. След кратко търсене Барлър откри клон, който отчупи и метна в широка дъга по посока на развалините.
Той никога не стигна дотам.
Когато докосна невидимата граница, където джунглата преминаваше в тази сива, безутешна равнина, клонът изчезна.
Странно, но всичко се извърши по крайно недраматичен начин. Нито се посипа дъжд от огнени искри, нито се разкриха димящи развалини, нито пък се появи ситно ситнещ се прах — абсолютно нищо. Парчето дърво чисто и просто беше изчезнало. Черити погледна смутено към французина.
— И от… обратната страна ли насам функционира по същия начин? — попита тя.
Барлър кимна:
— Нищо не може нито да влезе, нито да излезе оттам.
Вместо да отговори на тези думи, тя свали от рамото си гама лазера, който беше взела от посолството, свали предпазителя и насочи оръжието към овъглените останки от някаква двуетажна сграда, намираща се на по-малко от петдесет стъпки от тях. Барлър я наблюдаваше смръщено, без обаче да каже нищо, когато Черити натисна спусъка и тънкия синьо-бял енергиен лъч прониза стената на сградата и прогори в нея отвор с диаметър от почти един метър.
Черити свали оръжието, поколеба се за миг, а после отново го преметна през рамо, след като го обезопаси.
— И какво доказва това? — попита Барлър.
— Нищо — отвърна Черити след кратко колебание. — Но може би това, че тази стена не е съвсем непробиваема.
Барлър се засмя нерадостно.
— Това е лазер, нали? — попита той, сочейки към оръжието. Той също беше преметнал през рамо подобно оръжие, взето от посолството, но досега не го беше удостоявал с нещо повече от един бегъл поглед.
Черити кимна.
— Всъщност това не е нищо друго, освен концентрирана светлина — продължи Барлър. — Никога не съм отричал, че стената пропуска светлината. Но за зла беда това никак не ни помага.
— Зная — призна поражението си Черити. Погледна към невидимата, смъртоносна разделителна линия, която отделяше разрушения град от един може би също така разрушен свят. Докъде стига тази стена? — попита тя.
Барлър сви рамене.
— Никой от нас не е бил на отсрещната страна на реката — отговори той. — Но вероятно е полусфера. Предполагам, че диаметърът й е около сто километра.