Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Моля ви, продължете да свирите, госпожице Лестър — казва госпожа Кастауей. — Убедена съм, че господинът е ценител на хубавите неща.
Госпожица Лестър извръща шава и се опитва да види Уилям над облегалката, отпуснала буза на дантелената покривчица. Челото й е смръщено, очите й са дълбоко хлътнали. Очевидно решава, че усилието да го открие с поглед е неоснователно голямо и пак се обръща към огъня. Скрибуцащият плач на виолончелото се разнася отново.
Тъкмо когато започва да се пита какво биха сторили с него тези странни хора, ако случайно падне в безсъзнание на пода, Уилям усеща с облекчение как Шугър пъхва ръка в неговата и я стисва, за да го подкани да тръгват.
Докато се качва по стълбите, Уилям чувства как ушите му пак пламват, челото го сърби от избилата пот. Всяка стъпка му причинява болки в пикочния мехур, трудно му е да пази равновесие, а за да пропъди мъглите, които се стелят пред погледа му, се налага непрекъснато да примигва. Има опасност да пропусне момента на своето сексуално тържество.
— Моята стая е първата на горния етаж — прошепва Шугър до него. Тя държи в ръката си свещ, с която осветява пътя им. Стойката й е все така стегната и изправена, ръката, която държи малкото восъчно копие, не трепва. Далечната песен на челото служи за мелодичен съпровод на ритъма на техните стъпки.
Уилям хвърля поглед назад, за да се убеди, че съдържателката не може да го чуе, и отбелязва:
— Странна птица е твоята госпожа Кастауей.
Напълно е забравил твърдението на „близначките“ от Друри Лейн — а именно, че госпожата е родна майка на Шугър. Макар че, ако някой му го припомни, той така или иначе ще го отхвърли като глупави дрънканици на уличници.
— О, много е странна, наистина — отвръща усмихнато Шугър, повдига със замах фустите си, изкачвайки последните стъпала, и ги пуска на площадката. — Опитайте да си я представите като някакъв вариант на бог Янус в червена тафта, а тази врата… като вратата, през която най-много бихте желали да минете.
Тя отваря широко вратата и го подканва с жест да влезе.
Уилям влиза, залитайки, подир нея, и примигва от стичащата се по клепачите му пот, която му пречи да вижда. Ако само можеше да изключи Шугър за миг, както се прави с машина — за да има време да измие лицето си, да прекара гребен през косата си и да облекчи най-сетне болезнено присвиващия се пикочен мехур! За щастие поне стаята на Шугър е светла и просторна, тук няма и помен от тежката миризма, подобна на миризмата на разтопен восък, която го тормозеше в онзи бардак на Друри Лейн. Стаята е с доста по-висок таван, отколкото са обикновено стаите в подпокривните етажи, осветява се с газени лампи, а не със свещи, и въпреки че в камината гори огън, отнякъде долита благословен повей на свеж, студен въздух.
Веднага след като сваля палтото и сакото си, Уилям се упътва към леглото — огромна конструкция, с много украси и подобрения, значително по-впечатляваща от неговото легло вкъщи (говорим за това, в което спи, а не брачното ложе в спалнята, която с годините се е превърнала в лична стая на Агнес). Над леглото на Шугър има балдахин от зелена коприна — шатра, достойна за крал. Драпериите са леко разтворени, прибрани встрани с шнурове от златиста коприна, а около леглото се стелят изобилно надиплени волани с бледозелен оттенък, който за съжаление не се съчетава добре с цвета на балдахина (как му казваха на този цвят — ментовозелено?). Даа, жалко. Той хвърля поглед към Шугър, която все още стои на прага и се колебае дали да си свали ръкавиците, изчаква неговото одобрение или укора му, който може да изплющи като камшик. Той се усмихва, за да й покаже, че няма за какво да се безпокой — ще си затвори очите пред ментовозеления волан. Това е само незначителна проява на недостатъчно добър вкус, „кръпка“, достойна за съжаление, която несъмнено се дължи на изисквания за икономии. Дори в това отношение между тях двамата с Шугър съществува духовна близост — само си представете каква унизителна картина би представлявал със старата шапка, ако се бяха запознали само няколко дни по-рано!
— Дано това да отговаря на желанията ви, господин Хънт.
— Желанията ми ще се осъществят — усмихва се той, — и то съвсем скоро.
Отпуска се на дюшека и проверява с лакти дали е достатъчно мек и дали пружинира добре. И само след трийсет секунди вече спи дълбоко.
Да заспиш в спалня на проститутка (освен ако не си самата проститутка), по правило е невъзможно и недопустимо. В миналото на Ракъм му се е случвало да го докарват грубо и набързо до оргазъм или — ако това се окажеше неосъществимо — до задната врата на бардака, откъдето го изхвърляха в ледената нощ, избутваха го да върви да спи в собственото си легло, колкото и далеч да се намираше то.