Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Пет и половина — отвръща Шугър, нацупва лукаво устни и допълва. — Ако в къщата има някой буден, несъмнено е дълбоко впечатлен от изключителната ви издръжливост.
Уилям понечва да стане от леглото, после трепва и се изчервява.
— Аз… трудно ми е да обясня… но за съжаление съм допуснал крайно възмутителна… загуба на контрол…
— О, знам — казва тя невъзмутимо и става. — Не се безпокойте, аз ще се погрижа за всичко.
Тя отива с меки стъпки до камината, където, на решетката над жаравата, кротко къкри чайник. Шугър излива блестяща струя гореща вода в глинена купа, която, ако се съди по шума, вече е наполовина пълна, и донася купата до леглото. Уилям забелязва, че кожата на ръцете й е суха и се бели като дървесна кора, но пръстите са изящно оформени. Пръсти, сякаш рисувани от Микеланджело, осквернени от пръстените на някаква незнайна болест.
— Свалете мокрите дрехи, моля ви, господин Хънт — казва тя и коленичи на пода. Полите й се стелят в кръг около нея. Купата е пълна почти до ръба със сапунена вода, а в нея плува сюнгер, подобен на обелен картоф. Явно Шугър се е подготвила за този момент.
— Наистина, госпожице Шугър — мънка Уилям, — това е много повече… как бих могъл да очаквам от вас да…
Тя вдига очи към него, притваря леко клепачи, поклаща бавно глава и умолява беззвучно, с издути напред устни: „Шшшшт“.
С общи усилия успяват да свалят панталона и бельото му. Острата миризма на престояла урина се надига нагоре, към носа на Шугър, но тя не се отдръпва. Ако се съди по нетрепващия й поглед, спокойното лице и слабата усмивка на устните й, отблъскващата воня би могла да бъде парфюм. Само едно докосване на загрубелите кокалчета на пръстите й е достатъчно, за да го накара да отвори краката си, и тя започва да бърше слабините му с насапунисаната гъба. Когато забелязва охулвания по гънките, се намръщва съчувствено.
— Горкият — шепне Шугър.
Чаршафите под него също са мокри, затова тя го побутва да се измести по-нататък. После, увива ръката си с груба памучна кърпа, като с ръкавица, доизмива го и го подсушава. Почиства всичко старателно, дори вдлъбнатината на пъпа. Притиска нежно в дланта си пениса му, и бърше много полека и търпеливо по цялата му дължина.
— Наистина, госпожице Шугър… — опитва се той отново да възрази, но изведнъж установява, че не може да намери думи.
— Без „госпожица“ — поправя го тя и хвърля кърпата. — Просто Шугър.
Навежда лице към корема му, който сега ухае на парфюм, и го целува по пъпа. Той си поема рязко дъх, когато усеща докосването на загрубялата кожа на ръцете й между краката си. Тя докосва с буза вътрешната страна на бедрата му и косата й се разпилява по целия му корем и след секунда целият му пенис е потънал в устата й. Тя лежи неподвижно, не го смуче, не го ближе, просто лежи така, сякаш го пази в себе си. През цялото време го гали със свободната си ръка по корема. Той се втвърдява и започва да измества езика й, а тя започва да го смуче полека, разсеяно, почти като дете, което ближе сладолед.
— Не — стене Уилям, но разбира се, има предвид точно обратното.
Тя лежи между бедрата му и го изсмуква постепенно, поставила пръсти навътре зад тестисите му. Когато той свършва, Шугър доловила контракциите, притиска внимателно устни около пениса му и поглъща топлата течност, смуче, преглъща с усилие и отново смуче. Бавно отпуска хватката си, но продължава да смуче, до последната капчица.
По-късно двамата обсъждат заплащането.
Зората осветява хоризонта. Опетнен ореол се очертава над Сохо. По Силвър Стрийт преминават първите конски впрягове, сбруите дрънчат, конските копита трополят по настилката. В спалнята на Шугър газените лампи започват да придават на обстановката този малко неестествен оттенък, който се получава в близост до природната алтернатива. Над тъмната купчина мъжки дрехи, метнати на една закачалка пред камината, се стелят едва видими изпарения.
Собственикът на панталоните и собственицата на закачалката обсъждат в учтив разговор крайната цена на положения през нощта труд. Ракъм е склонен да прояви щедрост; опасява се, че й се е натрапил с това заспиване в спалнята й.
— Един мъж има нужда от сън — казва въздържано Шугър. — А би било жестоко да ви изхвърля на улицата в такова състояние. Освен това прекарах времето, докато ви чаках, в извънредно полезни занимания.
— Чакала си ме?
— Разбира се, че чаках. Вие сте много интересен мъж, господин Хънт.