Аленото цвете и бялото

Произнесени от всеки друг, освен нея, те биха звучали като предупреждение или дори като заплаха. Но когато излизат от нежната й шия, модулирани от нейния език и нейните устни, те не са нито едното, нито другото. Те са „покана да се чувства в безопасност“, с които тя го кани шепнешком да бъде добре дошъл в магическите обятия, където не може да го сполети никакво зло, нежна молба да държи здраво ръката на жената, която знае пътя. Уилям издърпва ръката си от нейната, обезпокоен, че някой от почтените му познати би могъл, колкото и невероятно да звучи в този късен час, да го срещне тук. Но освободената ръка тръпне, чувства дори през кожата на ръкавицата трепета, предизвикан от нейното докосване — тя бе стиснала ръката му силно, както би го сторил здрав млад мъж.

„Внимавайте къде стъпвате“. Думите продължават да отекват в главата му. Гласът й… да, наистина е хрипкав, но толкова мелодичен, произнася тази възходяща нотна последователност, до-ре-фа, женският дъх достига до него в този несъвършен, но очарователен арпеж, мелодия, изсвирена на „виола д’аморе“. Как ли би звучал този глас в кресчендото на страстта?

Шугър върви вече по-бързо, продължава да се плъзга напред по тъмния паваж с бързина, която според него е по-подходяща за дневно време. Под дългите си поли тя вероятно крачи с крайно неженствени крачки, за да може да върви със същата бързина като него — действително, той не е от най-високите мъже, но краката му със сигурност не са по-къси от нормалното? Дори, ако включим в уравнението и деформираните фигури на простолюдието, не е изключено да излезе дългокрак! И… какъв е този звук? Нима се е задъхал? Възможно ли е? Боже милостиви, не бива да пъхти така. Всичко е от многото изпита бира, сигурно е от това, пък и изтощението, от което страда напоследък, явно много се е натрупало. В момента, в който Шугър му прави почти незабележим знак да я последва в един тъмен, тесен пасаж, той обръща глава назад, към по-чистия въздух и вдишва дълбоко в опит да възстанови равномерното си дишане.

Може би момичето бърза, защото се бои, че ще го обземе нетърпение, или че няма да се реши да я последва в този тъмен пасаж с неизвестна дължина — Бог знае на какво моя® да се натъкнат там. Но Уилям е влизал в не един публичен дом по тъмни и тесни улички като тази; случвало се е да слиза по каменни стълбища толкова надълбоко в земята, че се е питал дали избраницата му не си е издълбала бърлога направо в системата от отходни канали на Базалгет11. Не, той не е прекалено претенциозен, не страда и от клаустрофобия, макар че, разбира се, винаги би предпочел добре осветен и проветрен публичен дом (кой не би го предпочел?). При всички положения е толкова хлътнал по Шугър, че, честно казано, би я последвал и в някоя воняща клоака.