Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Интересен ли? — Уилям не смее да повярва на ушите си.
Тя се усмихва и разкрива бели като седеф зъби. Устните й сега са червени и вече не толкова сухи.
— Много интересен.
— Въпреки всичко считам, че трябва да ти платя за времето, докато се търкалях тук като пиян глупак. И за моята отвратителна… инконтинентност. Макар че се случи неволно.
— Както желаете — съгласява се тя благовъзпитано.
Но Ракъм не е в състояние да разграничи отделните услуги през изминалата нощ — ако ги подреди в определени категории, това би ги принизило по някакъв начин. Вместо това вади несръчно определен брой монети от кесията си — тежки монети, с висока стойност, такива, каквито много от жителите на града — например тези, които обитават Чърч Лейн, не са виждали през живота си.
— Аз… това достатъчно ли е? — пита той и изсипва сребърните монети в дланта й.
— Напълно достатъчно — отвръща Шугър и сключва пръсти около монетите. — Дори като включим малка допълнителна такса — и тя му смигва — за нощувката.
На улицата, пред черния вход на някой от магазините разтоварват тежък предмет. Уморени мъжки гласове припяват: „Еднооо, двеее, три!“, след това се чува изтракване на вериги и шум от падане на тежък предмет. Уилям отива към прозореца, гол до кръста и се опитва да види през заскреженото стъкло какво става навън, но не успява.
— Знаеш ли — казва той замислено, — така и не те видях гола.
— Следващия път — отвръща Шугър.
Той знае, че е време да се прибира у дома, но не му се тръгва. Пък и панталоните му надали са изсъхнали. Тържествено, за да спечели още пет минути, той се заема да оглежда гравюрите, окачени по стените, като спира пред всяка, сякаш е на изложба в Кралската академия. Разбира се, всички са порнографски — на тях джентълмени от осемнайсети век (дядовците на бащите на сегашните, тъй да се каже), чукат с доволни изражения проститутки от епохата. Мъжете са жизнерадостни симпатяги — дебели и червендалести; жените също са закръглени, с ренесансова гръд и овчи лица. Изобразените фалоси са два пъти по-големи от неговия, но въпреки това гравюрите не въздействат по-еротично от илюстрация към религиозен текст. Според преценката на Ракъм, картинките са (каква би била подходящата дума?)… неубедителни.
— Не ви харесват, нали? — разнася се хрипкавият глас на Шугър до рамото му.
— Не особено. Струват ми се някак евтини.
— О, несъмнено, вие сте прав — казва тя и обвива кръста му с ръка. — Висят тук открай време. Безлични са. Всъщност, хрумна ми най-подходящата дума за тях — неубедителни.
Той я зяпва, изгубил ума и дума. Нима мислите му са също тъй оголени пред погледа й, както краката и гениталиите му?
— Ще ги подменя с по-добри — обещава Шугър, — ако някога мога да си го позволя.
И тя се обръща с гръб, сякаш потисната от пропастта, отделяща я от възможността да се обзаведе с качествени порнографски гравюри.
Внезапно в съзнанието на Ракъм се появява далеч по-убедително изображение — образът на Шугър такава, каквато я видя, когато се събуди от сън. Шугър, приведена над писалището, пише нещо в пет и половина сутринта. Мисълта за бедността й го пробожда право в сърцето. Какво ли е правела? Сигурно е вършела някаква надомна работа — но каква? Може ли една секретарка да взема работа у дома? Никога не е чувал за такова нещо, въпреки че темата е достойна за статия в някое от по-изисканите списания (Възмутителна практика в самото сърце на красивата ни столица). Но по каква друга причина едно момиче би могло да драска посред нощ в някаква тетрадка? Нима не успява да свърже двата края със занаята си на… на проститутка? Може би е недостатъчно оценена; сигурно повечето мъже не я харесват заради малките гърди, заради кожната болест, заради мъжкия й интелект. Е, загубата е изцяло тяхна, мисли си Ракъм. Honi soit qui mal y pense!12
Това внезапно обзело го съчувствие към Шугър той не би могъл да изпита никога към „близначките“ от Друри Лейн; още по-малко пък към опърпаните уличници, които го спират по улиците; тези същества се неразличими от заобикалящата ги мръсотия — като плъховете. На човек не му се къса сърцето, когато мисли за положението на плъховете. Но когато вижда Шугър — тази умна и красива млада жена, споделяща собствената му отрицателна оценка за Матю Арнълд, с която го свързват още много други неща — да се труди посред нощ над изпоцапана с мастило тетрадка, тогава вече съвестта започва да го гризе. Ако преглеждането на счетоводните отчети на фабриките „Ракъм“ е жесток и мъчителен труд за човек като него, какви ли страдания преживява това момиче, още почти дете, преливащо от обещания и живот, когато драска в тетрадката? Колко тежък може да бъде Животът за тези, които заслужават по-добра съдба!
12
(фр.) — Срам за този, който си помисли нещо лошо! — Девиз на Ордена на жартиерата. Според преданието жартиерата на графиня Солзбъри паднала, когато тя танцувала с крал Едуард III на дворцов бал; кралят я вдигнал и я завързал на собственото си коляно с горните думи. — Бел.прев.