Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Тя е стара, или не се е поддържала, както трябва, или и двете. Макар че е облечена за излизане, дори с шапка на главата, очевидно няма никакво намерение да излиза. Разположила се е самоуверено като съдия зад едно тясно писалище. Върху писалището има разпилени късчета хартия — изрезки от списания. В ръцете й трака голяма шивашка ножица, с която отделя излишната хартия, а тя се хлъзва по кокалчетата на пръстите й и изпърхва надолу към скута й. Тя вдига очи и спира да реже в чест на новопристигналия гост. Измъква внимателно пръсти от ножицата и оставя встрани лъскавия метален предмет.
Облечена е от глава до пети в един цвят — аленочервено. Откакто е на този свят, Уилям не е виждал този цвят по дрехите на нито една англичанка. Устата й е оцветена в същия цвят — червилото се е разтекло по стотиците миниатюрни бръчици около устните й, така че когато се усмихва, за да го поздрави, устата й заприличва смущаващо много на мъхната гъсеница, която се раздвижва, защото са я побутнали.
Първоначално Уилям решава, че тя вероятно е луда — побъркана стара вещица, която държи да изтъква положението си на белязана с алено жена. Но след миг открива у нея някакво достойнство и самоувереност, което кара облеклото й да прилича по-скоро на трудноразбираема шега. Той познава и други съдържателни на публични домове, които се отнасят с известна ирония към професията си. Всъщност — той едва сега го забелязва — аленият цвят е омекотен единствено от един по-различен оттенък — на воалетката, отметната над шапката й. На цвят воалетката е абсолютно същата като емблемата на парфюмерийните фабрики „Ракъм“ — много тъмнорозова.
— Добре дошъл в заведението на госпожа Кастауей, сър — казва тя. Белите й зъби се превъртат като зъбци на колело зад крещящо алените устни. — Аз съм госпожа Кастауей, а това са моите момичета. — Тя прави жест с ръка, но Уилям не може да откъсне очи от нея. — Ползването на една от стаите на горния етаж ще ви струва пет шилинга, а цената и продължителността на това, което ще става там, определяте вие с Шугър. Ако желаете, срещу още два шилинга можем да сервираме добро вино в стаята.
— Да бъде вино тогава — заявява Уилям. Бог му е свидетел, че е пил повече от достатъчно, но не иска да се представи пред съдържателната като скъперник. Докато се препъва към бюрото, за да й плати (кой глупак е сложил края на килимчето точно там, където той трябва да стъпи?), той оглежда малко по-подробно фигурата на старата жена — и решава, че е много грозна. А в края на краищата не е дошъл тук, за да гледа грозотии.
След като успява да се изтръгне от шемета, причинен от госпожа Кастауей, Уилям е в състояние да огледа останалата част от стаята. В резултат получава силно замайване — но се уверява, че това не се дължи на пиенето. Цялата приемна действително е гротескна. Едва сега вижда, че всички миниатюрни изображения в рамките са на Мария Магдалена — всякакви варианти — полугола, полуоблечена, каеща се или не, някои от тях рисувани от набожни християни, други — истински карикатури, ловко прикрита порнография. Дузини повторения на едно и също изражение на тъжна кротост, на отречение от прокълнатата плът, на приемане на Бога, който прави мъжете излишни. Мария Магдалена в ярки цветове — от отпечатъци с католически молитви; Мария Магдалена в черно и бяло, изрязана от протестантски списания; Мария Магдалена с ореол и без ореол; образът на Мария Магдалена във формата на корица на списание — или съвсем мъничък, като портретче, което се поставя в медальон. Това прилича на щанд в „Билингтън & Джой“!
В креслото до камината, без да обръща внимание на никого около себе си, седи момичето, което по-късно ще му бъде представено като Ейми Хаулет. Тя е дребна, набита и нацупена, с черни като трънки очи и гарвановочерна коса, а фигурата й е като… ами всъщност като на Агнес, облечена в строга, но елегантна рокля в черно, бяло и сребристо. Сега вече Уилям вижда лицето й — колкото и шокиращо да е, тя пуши цигара, дори без смекчаващо вината цигаре — и ако има някаква представа, че поне в Англия мъжете могат по-лесно да видят в устата на една жена пенис, отколкото цигара, най-малкото не й личи. Тя дърпа смръщено от цигарата, съсредоточила поглед върху малкия цилиндър от оризова хартия и тютюн, чието връхче тлее между красивите й пръсти. Тя го изглежда през дима с небрежно предизвикателство, сякаш иска да каже „Е, и?“.
Стъписан, Уилям отклонява поглед от камината и вижда полираната шия на виолончелото, която стърчи над облегалката на едно кресло, обърнато към огъня. До нея се вижда и женска шия, увенчана с безцветна коса, тънка като паяжина — като на череп.