Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Значи „Би Би Си“ не е такава група?
— Ама разбира се, това е типична еднодневка, която разчита на доста тесен кръг от хора с определен вкус. Самите членове на групата не разбират това, но аз го разбирам. И го разбирам, защото ако не ми провърви, както на някои, и не извадя късмета да работя с истински талантливи изпълнители, пред мен периодично ще се изправя въпросът за новата група, с която бих започнал да се занимавам. В този смисъл кое е най-важното за мен?
Той направи пауза, очаквателно загледан в Настя, и пръстите му бързо-бързо затупкаха по брадичката му.
— Предполагам, че за вас най-важното е репутацията — предпазливо каза Настя, макар да не беше сигурна, че предположението й е правилно. Нали вече беше разбрала, че тези хора имат съвсем друга логика.
— Абсолютно вярно — одобрително кимна Валерий. — Именно репутацията. Още повече, че артистите са хора ужасно суеверни. Вие дори не можете да си представите до каква степен. Да речем, че аз откажа да изпълня вашите указания и поради това — пу-пу, да не чуе дяволът, се случи някакво нещастие, пострада някой от групата или например нашият визажист. Какво ще се говори за мен след всичко това?
Той отново направи пауза и затупка с пръсти този път по носа си. Настя едва се сдържа да не прихне — толкова смешна й се стори тази картинка. Нима самият той не може да се види как изглежда отстрани? Впрочем това е глупав въпрос — естествено, че не може.
— Ами няма да е нищо добро, определено — каза тя с усмивка. — От вашата репутация няма да остане почти нищо, ако изобщо остане.
— Правилно. — Пръстите на Папоров за миг замряха, отново се преместиха върху бузата и продължиха движението си, но доста по-бавно. — Нито един изпълнител няма да иска да си има работа с мен, а дори да се намери такъв камикадзе, ние няма да можем да привлечем в групата нито свестен „саунд“, нито добър стилист, нито талантлив хореограф. С такъв изпълнител няма да иска да работи никой, докато край него съм аз. И тъй като аз се надявам да живея още много години, по-лесно ми се вижда днес да пожертвам пари, отколкото своето бъдеще. Ето защо, Анастасия Павловна, вие можете да ми задавате всякакви въпроси и да ми поставяте всякакви изисквания. Всичко ще бъде изпълнено точно.
Докато се прибираше към къщи, Настя мислено се връщаше към всички подробности от разговора си с администратора на група „Би Би Си“ и все повече се убеждаваше, че Папоров всъщност не се различава толкова много от Светлана Медведева. Естествено той е готов да се съгласи с всички изисквания на милицията, искрено не желае да се появят нови жертви на този странен младеж, който е безумно влюбен в певицата, но само защото се тревожи за себе си, за своята репутация и за своето бъдеще. Нито веднъж в думите му не се мярна дори подобие на съчувствие към убитите, дори намек за страх за хората, които тепърва е възможно да загинат от ръката на психопата. Или тя не е права? Може би просто не е доловила това?
Павел Плетньов дълго се въртя в леглото, но така и не можа да заспи. Невъзможно е да се живее без климатик при затворени прозорци, а през отворените прозорци веднага радостно нахълтват комари и започват да си правят банкет върху живото ти тяло, като при това нахално бръмчат — според тях това бръмчене сигурно означава празнични наздравици. „Не биваше да спя следобед — с досада си мислеше той. — Сега още два часа няма да мога да мигна. И да чета ме е страх — ако запаля лампата, изобщо няма да се отърва от тези кръвопийци. Дано поне Оля да се прибере скоро, в приказки времето ще мине по-бързо“.
Когато чу звука от отварящата се врата, беше вече един и половина.
— Льоля! — високо извика Павел. — Не е нужно да пазиш тишина, аз не спя.
След няколко секунди в стаята влезе Олга.
— Само не пали лампата, че тези гадове ще ми налетят — побърза да я предупреди той.
— Защо не спиш? — уплашено го попита тя. — Случило ли се е нещо?
— Жега, комари и моята собствена глупост — жално простена той. — Прибрах се от работа по-рано и легнах да подремна, затова сега се тормозя. Как мина срещата ти?
— Днес беше за шест плюс.
По гласа на Олга Павел разбра, че тя се усмихва.
— И бельото ли се оказа сполучливо?
— Ами да — позасмя се тя, — опитът учи. А ти как прекара вечерта?
— Ако искаш, ще ти разкажа, но историята е дълга, макар и ужасно смешна. Уморена ли си?