Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
От изненада Виктор Алексеевич се надигна от стола си, но притиснат от жегата, веднага се тръшна обратно на него.
— Имате… какво? Добре ли чух?
— Добре сте чули. Кученце. Едно такова мъничко, рошаво, съвсем безпомощно. Момченце. Прибрах го от улицата, беше се загубило. С Льошка разлепихме обяви, чакаме да се обади стопанинът му. Само че нещо не се обажда. А кученцето е вкъщи.
Гордеев дълго мълча, втренчен в Настя с такова недоумение, сякаш тя изведнъж кой знае как се бе превърнала от слабичка блондинка в дебела рижава лелка.
— Е, това се казва изненада! — най-сетне избъбри той.
— Защо?
— Ами защото това буквално не си ти. Да не би някой да те е подменил?
Настя прекрасно разбираше какво има предвид началникът й. Тя обичаше животните, но от разстояние. Тази любов явно не й беше достатъчна, за да преодолее природния си мързел и да поеме отговорността за домашен любимец и грижите, свързани с него. Излизаше обаче, че човек може да си вземе куче далеч не защото е станал готов за тази отговорност и тези грижи, а само защото не е искал да умре, преди да научи какво нещо е да имаш куче край себе си. Напоследък Настя Каменская не разбираше себе си толкова ясно, колкото преди, от областта на ясните формулировки това разбиране бе преминало в смътни и невинаги поддаващи се на обяснение усещания, затова тя реши нищо да не тълкува пред началника си и да се задоволи с един кратък отговор:
— Не, никой не ме е подменял. Това стана случайно. Може ли да тръгвам?
— Тръгвай.
Тя вече затваряше вратата след себе си, когато Гордеев извика:
— Настася, нали с Коротков не сте забравили за молбата ми?
Настя се обърна и подаде глава през отвора на вратата.
— За коя молба?
— Да се видите с жената на Лесников.
— Не сме забравили, Виктор Алексеевич. Просто все не можем да намерим време, така че и двамата с Юра да сме свободни.
Като измина няколко метра по дългия коридор, Настя спря пред вратата на кабинета на Юра Коротков и погледна часовника си. До срещата с Папоров имаше още един час, пътят щеше да й отнеме около четирийсет минути, така че можеше да размени няколко думи с Юрка.
Коротков беше зает, в кабинета му имаше трима непознати за Настя мъже.
— Извинете — смотолеви тя, — Юрий Викторович, може ли да ви видя буквално за половин минута?
Коротков бързо излезе в коридора и я погледна разтревожено.
— Какво има?
— Нищо страшно, не се тревожи. Житената питка ей сега ме попита ходили ли сме с тебе при жената на Лесников.
— Пфу, по дяволите! Надявах се да е забравил.
— Ами и аз се надявах — призна Настя. — Обаче не стана. Ще трябва да отидем. Между другото, аз му казах, че все не можем да намерим момент, в който и двамата да сме свободни. Внимавай, не забравяй тази версия. Да не вземеш да изтърсиш, че си затънал в работа и изобщо си забравил за това.
— Добре, благодаря. Кога ще отидем?
— Е, няма още днес да се затърчим, я. При теб има хора, а и аз сега тръгвам по работа. Хайде да се видим утре сутринта и да решим.
— Става.
Той бързо млясна Настя по бузата и се скри зад вратата си.
Валерий Папоров реагира на всичко случващо се по абсолютно неочакван за Настя начин. Този млад, трийсет-трийсет и две годишен мъж не я остави да каже и дума, а моментално пое инициативата в разговора им.
— Света вече ми се обади, така че съм в течение — бързо заговори той. — Не знам точно какво ви е наприказвала тя, но настоятелно ви моля да не обръщате никакво внимание на думите й. Тя ни е малко неуравновесена, понякога, без да мисли, дрънка какво ли не, а после се разкайва. Всичко ще стане така, както кажете вие, а не както иска това глупавичко момиче.
— Значи Светлана се разкайва? — уточни за всеки случай Настя, като се постара да не издава учудването си.
— Да, разбира се. Наприказвала е цял куп глупости, после помислила малко и разбрала, че не е права. Щом милицията смята, че групата трябва временно да прекрати изявите си, така и ще направим, не се съмнявайте.
Охо, какъв обрат! Да, изглежда шоубизнесът е съвсем особена работа и мисленето на хората в него коренно се различава от мисленето на служителя от милицията. Първо Андрей: подготвял се е за едно в разговора с Медведева — получил е съвсем друго. Сега Папоров: Настя се беше подготвила за разговора с администратора на групата, имайки наум грешките на Чеботаев, а срещна реакция, коренно противоположна на очакваната.