Когато боговете се смеят

— Не сме се срещали. Честно казано, смятахме първо да поговорим с изпълнителите, защото те по-добре познават своите почитатели и може би ситуацията би се прояснила веднага. Но след като не научихме нищо интересно и срещнахме такава реакция от страна на Медведева, решихме да се срещнем първо с вас, а после с Худяков. Продължете, моля.

Пръстите на Папоров се преместиха малко по-нагоре, към слепоочието, и започнаха да се движат по-бавно. Настя успя да забележи, че когато той слушаше, пръстите мърдаха ритмично и много по-бързо, а когато говореше, темпото се забавяше и ставаше някак хаотично.

— Разбирате ли, аз наистина нарекох Светочка неуравновесена глупачка, но в известен смисъл това е преувеличение. Тя далеч не е толкова глупава, колкото може да ви се стори на пръв поглед. Тя е достатъчно умна, за да разбира, че без образование и солидна професия след трийсетата си година едва ли ще бъде интересна на някого. Света не иска да учи, но не защото няма достатъчно ум в главата, а защото просто не иска. Нали знаете, случва се — човекът няма интерес към получаване на знания. Едни хора имат такъв интерес, други нямат, но това далеч не означава, че тези другите са по-глупави или по-лоши. Просто на едни хора не им е интересно да работят като стругари, на други — да пеят, на трети — да учат. Така че Светочка във финансово отношение се опитва днес да вземе от живота всичко възможно, така че някак да си осигури бъдещето. Разбира се, надява се да се омъжи сполучливо, но някакви пари все пак са й нужни, съгласете се. Аз пък съм съвсем друго нещо. На мен ми харесва да бъда администратор на група, смея да се надявам, че се справям добре и имам намерение да свържа бъдещия си живот именно с шоубизнеса. Но какво ще се случи утре — знаете ли?

— Какво ще се случи утре? — с любопитство попита Настя. Папоров започваше да й харесва, макар че неговите непрекъснато сновящи по лицето му пръсти леко я дразнеха.

— Утре групата ще се разпадне. Или ще се изпокарат помежду си, или Света ще се омъжи и съпругът й ще й забрани да пее, или Бек — пу, да не чуе дяволът — ще получи тежка травма и няма да може да танцува повече. Или ще престане да им харесва как ги ръководя и те ще си намерят друг администратор. Или просто успехът лека-полека ще започне да ги напуска и накрая ще ги напусне съвсем, след което те ще разберат, че повече няма смисъл да излизат на сцена в такъв състав и с такъв репертоар. Може да има много причини. Резултатът ще е един: аз вече няма да бъда техен администратор. Е, какво бихте ми казали тогава — да отида да се обеся ли? Разбира се, ще си потърся друга група, която да взема под крилото си и да я развия. За да може група или отделен певец да имат дълъг творчески живот, да бъдат на сцена петнайсет-двайсет години, че и повече, те трябва да бъдат наистина от висока класа. Такива са единици. И администратор, който е имал късмет да започне работа с такива изпълнители, може при определени условия да не се безпокои за бъдещето си.