Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Те наистина загубиха Роки — натъжих се аз. — А пък аз им го оставих само за пет минути, мислех, че си в кантората. Толкова ми липсваше, че ми се прииска да те видя, но ти беше излязъл със Синигера. Добре че Роки е толкова умен и сам си намери пътя.
— Ладенце, имам предвид банката…
— Че какво толкова те плаши в тази банка, нали няма да ти е трудно да се отбиваш от време на време там?
— Трябва да се отървем от Синигера — каза Таня след една седмица.
— От какъв зор ни е още едно погребение? — учудих се аз. — От този човек няма никаква полза, но не виждам и вреда.
— Има вреда, много дрънка. Вова ми разказа, че вчера Синигера и Лома ходили заедно на сауна и той непрекъснато се заяждал с него заради теб. Само жена си, викал, слушаш, отдръпна се от приятелите си, напираш да ставаш банкер и изобщо жена ти те държи под чехъл.
— Така ли е казал?
— Точно така казал, да пукне дано. А пък твоята Лада, викал, е мръсница и изобщо не й пука за теб, намислила е нещо, а пък ти обикаляш около нея на пръсти като кръгъл идиот.
— А нашият малоумник какво му е отговорил?
— Попитал Синигера дали не иска да получи един в зъбите и той естествено не поискал, така че се разделили мирно и тихо.
— Ама че мръсник — ядосах се аз. — Езикът му е по-гаден, отколкото на жена… Разбира се, ако всеки ден набиват в главата на един мъж такива неща, на всеки ще му прекипи… А ние нямаме никаква полза от това.
— Точно затова ти казвам, Ладенце, дали пък да не изпеем „Царство му небесно“ на Синигера?
— Но трябва да го направим умно, без никакви стрелци, та Лома да не се досети за нищо. Той още не може да дойде на себе си след Святов…
— Разбира се, Ладенце, аз вече имам план. Този мръсник обича да ходи на сауна на село. Там и ще го подгреем.
— Внимавай, Таня, всичко трябва да мине по мед и масло…
— Не се бой, ще се постарая… — кимна приятелката ми. — Е, Лада, ще свършим ли тази работа?
— Ще я свършим — съгласих се аз. — Подготви Вова.
В четвъртък пристигна новината, че Синигера изгорял в сауната заедно с двама приятели. Той току-що бил построил въпросната сауна на вилата си и решил да я полее, тъй да се каже, с приятели. Оттам измъкнали жив само един, но по пътя за болницата той също умрял, а Синигера и Петя Трофимов изобщо нямали нужда от Бърза помощ.
Погребението отново беше пищно, вдовицата ридаеше и се хвърляше върху ковчега, макар че от моя гледна точка нямаше кой знае за какво да тъгува, защото мъжът й беше безпътен човек — пиеше много, мъкнеше мадами дори вкъщи и жестоко пребиваше благоверната си. Вдовишкият тоалет беше гарниран с една синина под окото й, която още не бе успяла окончателно да изчезне до момента на сбогуването й с нейния любим.
Отидох при нея и й изразих съболезнованията си. Вдовицата се разрида още по-силно и аз също се разплаках. Лома пристъпяше от крак на крак до нас заедно със съратниците си, които бяха останали живи, и монотонно нареждаше:
— Марина, няма да те оставим, не се притеснявай за пари и изобщо… всичко, от което се нуждаеш, близки хора сме си.
Когато хорът подхвана любимия мотив на Таня, върху повечето лица полегна светла печал. Думите се харесваха не само на нас. Мъжете сурово се въсеха, жените ридаеха и общо взето всичко беше добре и по човешки, както обичаше да се изразява Таня.
Тя също изплака и просъска в ухото ми:
— На колко години беше Синигера?
— Откъде да зная? Връстник е на Лома.
— Ох, съвсем млад значи, жалко — изхлипа Таня. — Целият живот е бил пред него… Царство му небесно… А колко прочувствено пеят, мога вечно да ги слушам…
Стрелнах я с подозрителен поглед, но премълчах.
Вкъщи започнах да мъмря Гена:
— Да не си посмял да пиеш, нали виждаш какво става. Единият се блъсна с кола, другият изгоря в собствената си сауна — и всичко е все заради това проклето пиянство. И никаква сауна повече за теб. А пък ако ти се прииска да си пийнеш, няма проблеми да го направиш с мен в собствения си апартамент. Пий си колкото щеш, но да си пред очите ми. Не ми стигат другите тревоги, ами на това отгоре да те чакам и да те мисля с кого си, къде си и какво става с теб…
Лома изпи една чаша и взе да скърби:
— Със Синигера бяхме в една детска градина…
— Къде? — не разбра Таня. Тя дойде с нас да помене покойника и го правеше с огромно удоволствие.
— В детската градина, глупачко — ядоса се Лома, — и в училище бяхме в един клас.