Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Д. Стивънс Майърс беше син на Далас Майърс, личен адвокат на няколко американски президенти, като се почне от Удроу Уилсън и се стигне до Дуайт Айзенхауер. Според съобщението Джейсън бил завършил Юридическия факултет на Харвардския университет, като вече бил станал съдружник в „Майърс и О’Мали“ — може би най-старата и със сигурност най-консервативната юридическа фирма във Вашингтон. Той лично бе създал отдела им за интелектуална собственост и беше най-младият съдружник в историята на фирмата. Ако не се брояха кръглите му очила обаче, във външния му вид нямаше нищо интелектуално, макар Клей да съзнаваше, че тъкмо той едва ли би могъл да го оцени справедливо. Не, човекът не беше непривлекателен, но във всеки случай не беше за Ребека.
Сватбата била запланувана за декември в Епископалната църква в Маклийн; след това щяло да има прием в клуб „Потомак“.
За по-малко от месец тя бе намерила човек, в когото да се влюби достатъчно, за да се омъжи за него. Някой, готов да преглътне живота с Бенет и Барб. Някой с достатъчно пари, за да впечатли семейство Ван Хорн.
Телефонът отново иззвъня и отново беше Полет.
— Добре ли си? — запита тя.
— Нищо ми няма — отвърна с усилие той.
— Наистина съжалявам, Клей.
— Всичко беше приключило, Полет. От година насам беше на приключване. Това е хубава новина. Сега вече мога да я забравя напълно.
— Щом казваш…
— Нищо ми няма. Благодаря, че се обади.
— Кога се прибираш?
— Днес. Утре ще бъда в офиса.
Закуската пристигна, но той вече бе забравил кога я е поръчал. Пийна малко сок, но не докосна останалото. Може пък новата връзка на Ребека да не беше толкова нова. Може би тя просто бе търсила повод да го разкара, което не й бе струвало големи усилия. С всяка минута нейното вероломство му се струваше все по-чудовищно. Представяше си, просто виждаше как майка й дърпа конците някъде отзад, как я подтиква да скъса с него, как залага капана за Майърс, най-сетне как сега планира всяка най-дребна подробност от сватбата им.
— Върви по дяволите! — промърмори той на себе си.
Представи си как Майърс заема мястото му в леглото и при тази мисъл счупи празната чаша в стената; после се наруга, задето се държеше като идиот.
Колко ли души четяха в момента краткото съобщение и се сещаха за него? И си казваха: „Бързо го разкара, няма що…“ Или пък: „Брей, тая жена не си поплюва!“
Какво ли си мислеше самата Ребека за него? Какво ли удовлетворение изпитваше да чете съобщението за собствената си сватба и да си спомня за бедния стар Клей? Може би голямо. Или малко. Какво значение имаше? Мистър и мисис Ван Хорн без съмнение го бяха забравили за един ден. Защо и той просто не им отвърнеше със същото?
Тя бързаше, това поне беше ясно. Връзката им беше твърде отдавнашна и силна, а раздялата им твърде скорошна, за да може току-така да го прежали и замени с друг. Той бе спал с нея цели четири години, а този Майърс — едва месец, ако не и по-малко; във всеки случай Клей се надяваше, че не е било повече.
Върна се на Джаксън Скуеър; художниците, гледачите на карти, уличните музиканти и жонгльори бяха плъзнали наоколо. Купи си сладолед и седна на една пейка до статуята на Андрю Джаксън. Реши да й се обади или поне да й изпрати много поздрави по някого. После се зарече да си намери някоя умопомрачителна блондинка и да се покаже с нея. Може би дори да я заведе на сватбата — с къса пола и километрични бедра. С неговите пари нямаше да му е трудно да си хване каквато жена поиска. Или да си вземе под наем, ако се наложи.
— Свършено е, момче — каза си той на глас. — Стегни се, приятелю.
И я забрави, додаде наум.
16
Правилата за облекло в офиса на Клей бързо еволюираха в нещо, което можеше да се нарече свободен стил. Тонът бе зададен лично от шефа, който проявяваше предпочитания към дизайнерски джинси и тениски, плюс по някое спортно сако в случай, че имаше излизане за обяд. За по-важните срещи и за явявания в съда имаше скъпи италиански костюми, но понастоящем и двата вида събития бяха изключителна рядкост по простата причина, че фирмата нямаше клиенти и не водеше дела. За негово голямо удоволствие всички останали също бяха разнообразили гардероба си.