Приключението на коледния пудинг

— Трябва да го призная — рече тя. — Започна да ми действа на нервите. Наумил си е нещо, но не зная какво. А от начина, по който пълзи по пода и души като куче, ме втриса. Бих искала да знам какво търси? Лили, скъпа, би ли се качила горе да видиш какво е намислил сега. Не, все пак по-добре остани при мен.

— Да отида аз, лейди Астуел? — предложи услугите си секретарят и стана от бюрото.

— Ако обичате, господин Трефусис.

Оуен Трефусис излезе и се качи по стълбите до високата стая. Когато влезе, си помисли, че стаята е празна, защото нямаше и следа от Еркюл Поаро. Тъкмо се канеше да слезе отново долу, когато дочу лек звук. Едва тогава съзря малкия мъж на витата стълба, която водеше към спалнята горе.

Беше на четири крака. В лявата си ръка държеше малка джобна лупа и с нея оглеждаше нещо по подпорите на перилата ниско до пътеката.

Поаро изведнъж възкликна и прибра лупата в джоба си. После се изправи на крака, държейки нещо между палеца и показалеца си. Точно в този момент видя секретаря.

— А Господин Трефусис! Не съм ви чул да влизате.

Сега детективът изглеждаше съвършено различно. На лицето му бе изписан триумф. Трефусис се втренчи изненадано в него.

— Какво става, мосю Поаро? Изглеждате много доволен.

Малкият мъж тежко изпухтя.

— Да, наистина. Най-сетне намерих онова, което търся от самота начало. Тук между палеца и показалеца си държа нещо, което е достатъчно да се предяви обвинение на убиеца.

— Значи не е бил Чарлс Левърсън? — повдигна вежди секретарят.

— Не е бил Чарлс Левърсън — рече Поаро. — Въпреки че подозирах кой е убиецът, не бях сигурен. Сега вече всичко е ясно. — Той слезе от витата стълба и потупа секретаря по рамото. Налага се веднага да замина за Лондон. Моля обяснете на лейди Астуел. Предайте й молбата ми всички да бъдат във високата стая тази вечер в девет. Аз ще дойда и ще разкрия истината. Толкова съм доволен. — И като затанцува някакъв смешен танц, той напусна стаята. Трефусис остана да гледа след него с неразбиращ поглед.

Няколко минути по-късно Поаро се появи в библиотеката и попита дали някой може да му услужи с малка картонена кутийка.

— За съжаление не разполагам с такава — обясни той. — А има нещо от изключителна важност, което трябва да прибера.

От едно от чекмеджетата на бюрото Трефусис извади малка кутийка и Поаро засия от благодарност.

Забърза нагоре по стълбите. На площадката го чакаше Джордж и Поаро му връчи кутийката.

— Тук има нещо изключително важно — каза високо той. — Постави я, драги ми Джордж, във второто чекмедже на тоалетната масичка, до кутийката с перлените ми копчета за ръкавели.

— Да, сър.

— Внимавай да не я повредиш. Вътре съм прибрал нещо, което ще качи на бесилото престъпника.