Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Когато чу защо, Кийт се свлече в едно кресло.
— В нашия двор? — прошепна. — Нашия?
— Вашият, доктор Кинетон. Кога се прибрахте снощи?
— Мисля, че към два и половина.
— Забелязахте ли нещо различно край мястото, където си паркирате колата? Винаги ли я паркирате отпред, или я оставяте в гаража?
— В най-студената част на зимата я прибирам в гаража, но засега още я оставям навън — каза той, гледаше не към Рут, а към Хилда. — Това е кадилак на една година и в най-студените сутрини пали от раз. — Започваше да си връща високото самочувствие. — Истината е, че се прибирам претрепан от работа, наистина претрепан.
Нов кадилак, а жена ти и майка ти карат петнайсетгодишни брички. Ама че си лайно, доктор Кинетон.
— Не отговорихте на въпроса ми, докторе. Забелязахте ли нещо необичайно, когато се прибрахте снощи?
— Не, нищо.
— А забелязахте ли, че снощи беше малко влажно и разкаляно?
— Не бих казал.
— Алеята ви не е асфалтирана. Имаше ли по нея непознати следи от гуми?
— Казах ви вече, че нищо не съм забелязал! — повиши тон.
— Колко често се прибирате късно от работа, доктор Кинетон? Искам да кажа, толкова ли много пациенти, които изискват вашите умения, има в Холоуман?
— Тъй като нашето отделение е единственото в щата, което има оборудване да извършва цереброваскуларни операции, ние често сме претоварени.
— Значи е обичайно да се прибирате към два-три през нощта?
Кинетон прехапа устни и изведнъж извърна поглед от майка си и го насочи към Кармайн. Крие нещо.
— Невинаги съм в операционната — каза той кисело.
— Ако не сте там, тогава къде?
— Пиша дисертация, докторе. Чета лекции, които трябва да бъдат подготвени. Пиша много подробни описания на случаите, обучавам студенти в болницата и също така се занимавам и с обучението на специализанти по неврохирургия. — Погледът му оставаше разсеян.
— Жена ви ми каза, че се каните да купувате акции в неврохирургична практика.
— Точно така. В Ню Йорк.
— Благодаря ви, госпожице Силвърман, доктор Кинетон. Може по-късно да имам още въпроси, но засега това е всичко.
— Ще ви изпратя — каза Рут Кинетон.
— Наистина няма нужда — отказа любезно Кармайн, когато излязоха на верандата и вратата зад тях се затвори.
— Радвам се, че поне двама от нас не са глупаци.
— Това ли е вашето мнение за тях, госпожо Кинетон? Глупаци?
Тя въздъхна и подритна едно камъче на дъските в тъмното.
— Мислех си, че добрите феи са ми донесли Кийт, беше толкова сладък и красив, преди да тръгне на детска градина. Но едно му признавам, скъса си задника, за да получи образование, да се развие. Аз го обичам и това никога няма да се промени. Хилда му подхожда, да знаете. Знам, че не изглежда така, но си е самата истина.
— Ако се случи това с частната практика, какво ще стане с вас? — попита той, но прозвуча грубо.
— Няма да тръгна с тях! — заяви тя ведро. — Ще си остана тук на „Гризуолд Лейн“. И те ще се грижат за мен.
Кармайн искаше да каже още много неща, но не го направи. Каза само:
— Лека нощ, госпожо Кинетон. Вие сте страхотна жена.
По целия път обратно към улица „Седар“ Кармайн се бореше с неочакваното откритие, че убиецът скрива някъде момичетата и след това се връща да ги вземе. Това го тормозеше повече, отколкото смяната на расата.
— Той не се моли да го хванем — каза на Силвестри — нито ни разиграва, само за да ни покаже колко е хитър. Не вярвам, че егото му има нужда от такава стимулация. Разиграва ни, защото му се налага, по-скоро това е част от големия му план, а не малка странична заигравка. Като да погребе Франсин в задния двор на семейство Кинетон. Според мен това е защитен механизъм. И това ми подсказва, че убиецът наистина е свързан с „Хъг“, че има зъб на някого там и въобще не се притеснява, че можем да го разберем.
— Мисля, че трябва да претърсим „Хъг“ — предложи Силвестри.
— Да, и по-точно трябва да го претърсим утре, в събота. Но няма да получим заповед за обиск от съдия Дъглъс Туейтис.
— Кажи ми нещо, което не знам — изръмжа Силвестри. — Колко е часът?
— Шест — осведоми го Кармайн, след като погледна стария гаров часовник над главата на Силвестри.
— Ще се обадя на М.М. и ще видя дали той не може да убеди борда на „Хъг“ да ни даде разрешение за обиск. Естествено могат да доведат колкото искат служители да наблюдават претърсването, но ти кого предпочиташ, Кармайн?