Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Предаде новините на Силвестри и Марсиано.
— Възможно ли е — попита Марсиано — този човек да не е от „Хъг“, но да мрази това място или нещо в него?
— Това започва да изглежда все по-вероятно, Дани. Макар че ми се ще да съм сигурен, че всички служители на „Хъг“ са били по местата си миналата сряда, когато Франсин беше отвлечена. Цели двайсет минути са необходими, за да се отиде от „Хъг“ до „Травис“ и обратно, и то ако тичаш. Госпожица Дюпре трийсет минути не успя да открие главните фигури. Обаче те, изглежда, са били всички заедно на покрива и тъй като са само седем, съм сигурен, че двайсетминутно отсъствие, последвано от тежко дишане, е щяло да се забележи. Е, сигурно само доктор Адисън Форбс нямаше да се задъха след такова тичане. Но като оставим това настрана, убиецът със сигурност иска да мислим, че жестокостите му са свързани с „Хъг“. Иначе защо ще избира да погребе трупа в двора на семейство Кинетон? Искал е да бъде намерена бързо и затова я е позатрупал със съвсем малко кал. Всички бездомни псета в диаметър от един километър ще се съберат веднага. Той определено си отмъщава на някого или на нещо, но на кого и за какво, нямам представа.
— Не мислиш ли, че семейство Кинетон имат нещо общо с това? — попита Силвестри.
— Не съм проверил още Хилда и Кийт, но Рут Кинетон е вън от всякакво подозрение.
— И сега какво?
— Днес ще се срещна с Хилда и Кийт, но ще отложа останалите служители на „Хъг“ за понеделник. Искам да бъдат пообработени от новините и от говорителите на полицията по телевизията.
— Ще продължи да убива, нали? — попита Марсиано.
— Той не може да спре, Дани. Ние трябва да го спрем.
— А новият екип психиатри, с които са се консултирали ФБР и нюйоркската полиция? Някаква помощ от тях? — поинтересува се Силвестри.
— Все старата песен, Джон. Никой не знае достатъчно за серийните убийци. Психиатрите не спират да ломотят за ритуали и фиксации, но с нищо не ни помагат. Не могат да ми кажат как изглежда този човек, на колко е години, какво работи, какво е било детството му, колко е образован. Той е енигма, пълна шибана мистерия… — Кармайн се спря, преглътна и затвори очи. — Извинявайте, господине. Но напрежението ми се отразява.
— На всички ни се отразява. Може би има повече серийни убийци на свобода, отколкото предполагаме — отвърна Силвестри. — Още много като нашия убиец. И все някой ще трябва да направи нещо, за да ни помогне да го хванем. Нашият извърши незабелязано десет убийства, преди да разберем за съществуването му. — Извади нова пура и я задъвка. — Продължавай да ровиш, Кармайн.
— Това смятам да правя — каза Кармайн и се изправи. — Рано или късно копелето ще сбърка и тогава ще ми падне в ръчичките.
— О, това може да съсипе Кийт — изплака Хилда Силвърман с побледняло лице. — Точно когато получи страхотно предложение. Не е честно!
— Предложение за какво? — попита Кармайн.
— Партньорство в частна практика. Ще трябва да купи акции, разбира се, но ние сме спестили достатъчно.
Което обяснява защо живеят в този бордей, помисли си Кармайн и погледът му се плъзна от Хилда на Рут, която също изглеждаше толкова притеснена за Кийт. Обединените жени на Кийт.
— Кога се прибрахте снощи госпожице Силвърман?
— Малко след шест.
— А кога си легнахте?
— В десет. Както винаги.
— Значи не чакате будна съпруга си?
— Няма нужда, Рут го чака. Аз съм човекът, който печели най-много в момента, нали разбирате.
И двете жени се стреснаха от шума на спираща пред къщата им кола. Скочиха и се втурнаха към вратата, борейки се за предимство като двама баскетболисти под коша.
Охо! — помисли си Кармайн, когато влезе Кийт Кинетон. Жабата от Дейтън, Охайо, се беше превърнала в принц. Кога бе станало това преобразяване и къде? Лицето и фигурата му бяха безупречни, но Кармайн беше поразен от дрехите. Само от най-хубавите, от добре ушитите габардинени панталони до кафявия кашмирен пуловер. Елегантно облечен неврохирург след тежък ден в операционната. А жена му и майка му пазаруваха от магазина „Грозно и евтино“. Като се освободи от жените си, Кийт се взря в Кармайн с проницателните си сиви очи и сви плътните си устни.
— Вие ли ме извадихте от операционната? — попита.
— Аз. Лейтенант Кармайн Делмонико. Съжалявам, но предполагам, че в „Чъб“ имат и други неврохирурзи, които да ви заместят.
— Разбира се, че имат! — сопна се той. — Защо ме повикахте?