Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Професор Смит и госпожица Дюпре — отвърна, без да се замисля Кармайн.
— Инжектирал я е с демерол — каза Патрик, когато Кармайн влезе при него. — Не е могъл да стигне до вена, ако момичето се е съпротивлявало в ръцете му, но му е било необходимо лекарството да подейства колкото се може по-бързо. Затова първо проверих корема й и го видях. Тъй като има риск да пробие черво или черния дроб, му се е наложило да използва голяма игла: тънката туберкулинова игла с диаметър 0.5 милиметра, вместо да размести органите, е щяла да се забие в тях. И точно затова сме извадили късмет. Убождане с диаметър половин милиметър е щяло да заздравее напълно през седемте дни, през които я е държал жива. Иглата с диаметър един милиметър е направила дупка.
— Защо в корема е по-бързо, отколкото в мускул?
— Нарича се парентерална инжекция, смесва се с течността на коремната кухина. Само във вена е по-бързо. Предположих, че е използвал демерол, защото е бързо действащ опиат. Генеричното му име е меперидин и пристрастяването към него е по-голямо, отколкото към хероина. Затова рецепта за хапчета се получава трудно. Само медици имат достъп до ампули. И се оказах прав. Анализът показа, че е меперидин.
— Имаш ли представа в какво количество?
— Не. Намерих следи от него в кожните клетки около мястото, където я влязла иглата. Но или е изчислил грешно дозата, или Фраснин е имала добра поносимост към него. Щом е успяла да си скрие якето, значи се е свестила много по-рано, отколкото е очаквал.
— Не е била с вързана уста, но е била притисната от много дебела рогозка. И вероятно е била обездвижена със самозалепваща се лента върху крачолите и ръкавите — предположи Кармайн. — Когато се е свестила, не е могла да мърда много, макар че е възможно да е започнала да си освобождава ръцете. Смятам, че Франсин е била невероятна млада жена. От тези, които не можем да си позволим да губим.
— Всички са такива — намръщи се Патрик. — Но все си мисля, че трябва да е видял розовия ръкав да се подава от перната рогозка.
— Било е тъмно и той е бързал. Възможно е Франсин да е успяла да се размърда достатъчно, за да скрие какво е направила. Или пък когато е отворил сандъка, тя е изскочила и е започнала да се съпротивлява.
— Възможно е — каза Патрик.
— Пропусна ли си вечерята, Патси?
— Неси е на концерт в „Чъб“, така че за мен остава „Малволио“.
— И за мен. Ще се срещнем там, веднага щом кажа на Силвестри къде отивам. — Кармайн се усмихна широко. — Ще говори по телефона поне час.
— Съдбата ме опази от шефове — изломоти Силвестри, когато се вмъкна в тяхното сепаре. — Аз си определям работното време, затова мога да си позволя едно питие. Кафе и двоен скоч с лед — поръча на сервитьорката, която напомняше на Кармайн за Сандра.
— Толкова ли е зле? — попита съчувствено Патрик.
— М.М. е лесен. Той оценява това, което правим. Но да убеждаваш Роджър Парсън младши е все едно да изстискаш вода от камък. Отказва да се съгласи, че има връзка между случая и безценния му „Хъг“.
— Как се справи с него, Джон? — попита Кармайн.
Скочът пристигна. Силвестри отпи и стана лукав като главен демон на ада.
— Казах му да не върви против себе си. Ако няма връзка с „Хъг“, тогава колкото по-бързо претърсим сградата, толкова по-добре за него. Макар че — каза пак с онова лукаво изражение — платих известна цена за позволението му.
— А защо ли си мисля — започна Кармайн внимателно, — че някой друг ще трябва да плаща тази цена?
— Защото си умен, Кармайн. Следващия четвъртък, по обед имаш среща с Парсън в офиса му в Ню Йорк. Иска да знае всичко, което и ние знаем.
— Само това ми трябваше.
— Всяко нещо си има цена, Кармайн, всяко нещо.
Глава 10
Събота, 11 декември 1965 г.
И най-добрите планове могат да се объркат, разсъждаваше Кармайн в събота сутринта. На една бензиностанция стана въоръжен грабеж, а след това крадци обраха два магазина за алкохол, бижутерски магазин и още една бензиностанция. А това така стопи хората му, че отсега беше ясно, че ще прави обиск цял ден. Бяха само Кори, Ейб и четирима други детективи — до един новаци, които трябваше да бъдат надзиравани. Така. Два екипа от по трима души, Кори предвожда единия, Ейб — другия, а той самият ще е свободен електрон. Пол беше на разположение, в случай че изскочи улика, която се нуждае от неговата намеса.