Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Няма време за сбогом
Няма време за сбогом - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Няма време за сбогом

Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:

Една сутрин четиринайсетгодишната Синтия се събужда и открива, че семейството й е изчезнало безследно…
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 122
Перейти на страницу:

Уедмор записа нещо в тефтерчето си.

— Абагнейл е работел за вас.

— Да.

— По времето, когато е изчезнал. — Това не беше въпрос. — Какво мислите?

— За кое?

— Какво може да му се е случило? — Тя ме погледна нетърпеливо, сякаш искаше да каже: „Какво друго?“.

Спрях и погледнах безоблачното синьо небе.

— Не искам да мисля такива неща, но смятам, че е мъртъв. Мисля, че дори е възможно убиецът да му се е обадил, докато Абагнейл беше у дома и обсъждахме нашия случай.

— В колко часа му се обадиха?

— Около пет следобед.

— Преди пет, след пет или в пет?

— Бих казал в пет.

— Влязохме във връзка с мобилния му оператор. Накарахме да се проверят всички входящи и изходящи обаждания. Имаше обаждане в пет часа от телефонен автомат в Милфорд. По-късно следваше още едно, от друг автомат, пак в Милфорд, на което е било отговорено, и после няколко обаждания от съпругата му, на които не е отговорил.

Нямах представа как да тълкувам това.

Синтия и Грейс се настаняваха на задната седалка на кадилака на директора на погребалната агенция.

Уедмор агресивно се наведе към мен и въпреки че беше десетина сантиметра по-ниска, излъчваше силно присъствие.

— Кой би искал да убие леля ви и Дентън Абагнейл?

— Някой, който държи да се увери, че миналото ще остане погребано — отвърнах аз.

* * *

Милисънт предложи да ни заведе на обяд, но Синтия отговори, че предпочита да се върне у дома, и се прибрахме. Грейс очевидно беше развълнувана от церемонията, защото за пръв път присъстваше на погребение, но се зарадвах, като видях, че има апетит. Веднага щом влязохме вкъщи, заяви, че е гладна и ако незабавно не хапне нещо, ще умре.

— Съжалявам — добави тя.

Синтия се усмихна.

— Искаш ли сандвич с риба тон?

— И целина?

— Ако е останала.

Грейс се приближи до хладилника и отвори отделението за зеленчуци.

— Има целина, но е малко омекнала.

— Извади я да я видя.

Преметнах сакото си на стола в кухнята и разхлабих вратовръзката си. Не беше необходимо да се издокарвам, за да преподавам в гимназията, и се чувствах притиснат и тромав в официално облекло. Седнах, опитах се да забравя поне за малко всичко случило се дотук в този ден, и се вгледах в моите две момичета. Синтия намери рибна консерва и отварачка, а Грейс сложи целината на плота.

Синтия изцеди олиото от консервата, изсипа рибата в чиния и помоли Грейс да донесе майонезата. Дъщеря ни отново отиде до хладилника, извади буркана, махна капачката и го сложи на плота, а сетне откъсна стрък целина и го размаха във въздуха. Беше като гумен.

Тя закачливо перна майка си по ръката с него.

Синтия се обърна, погледна я, протегна ръка, отчупи друг стрък целина и фрасна Грейс. Двете поведоха дуел със стръковете, започнаха да се смеят и накрая се прегърнаха.

Много пъти се бях питал каква майка е била Патриша и сега видях отговора.

* * *

— Днес изглеждаш много добре — отбеляза Синтия по-късно, след като Грейс се нахрани и се качи горе да се преоблече.

— Ти също.

— Извинявай.

— Моля?

— Извинявай. Не те обвинявам за Тес. Сгреших, че се нахвърлих така върху теб.

— Няма нищо. Трябваше да ти кажа всичко веднага.

Тя наведе глава.

— Може ли да те питам нещо, Синти? Защо мислиш, че баща ти би запазил изрезка от вестник за пътно произшествие?

— За какво говориш?

— Запазил е изрезка от вестник за убит с кола човек.

Кутиите със спомени още бяха на масата в кухнята. Най-отгоре беше статията за риболова с мухи заедно с репортажа за младата жена от Шарън, чийто труп бе намерен в канавка.

— Дай да я видя. — Синтия изми ръцете си и ги избърса. Дадох й изрезката. Тя я взе внимателно, сякаш беше стар пергамент, и я прочете.

— Не мога да повярвам, че не съм я забелязала досега.

— Мислела си, че баща ти я е запазил заради статията за риболова с мухи.

— Може би.

— Да, но се питам кое е било на първо място. Дали е видял репортажа за злополуката и е започнал да го изрязва, но после е изрязал и историята за риболова с мухи, защото се е интересувал от това? Или е видял статията за риболова с мухи, а после е забелязал другата и поради някаква причина е изрязал и нея? Или… е искал да изреже статията за блъснатата жена, но се е тревожел, че ако някой, например майка ти, я види, ще започне да го разпитва, и затова е изрязал и другия репортаж за прикритие?

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)