Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Събуди се в края на някаква гора, по корем, на един стръмен скат, с главата надолу. Събудил ли се бе, или току-що бе паднал? Ала небето пред него сивееше, тъкмо се зазоряваше, и когато се изправи, пред очите му притъмня — очевидно е бил в безсъзнание. Пръстите му веднага опипаха сплъстената влажна коса, залепнала отстрани на главата му. Навярно ми е счупена главата — ужасено си помисли той и за миг глуповато спря, очаквайки да се строполи мъртъв.

Тук-там като звезди при здрач в подножието просветваха светлинните на някакъв градец. Машинално измъкна носна кърпа и здраво пристегна с нея основата на палеца — порязал се бе и капеше тъмна до черно кръв. Приближи се до едно дърво и се опря о него. Заоглежда града и пътя в ниското. Нямаше никакво движение. Той ли беше това? Облегнат на дървото, със спомена за изстрела, сирените, битката с гората? Жаден беше. Съзря бензиностанция на черния път в края на града и заслиза нататък.

До бензиностанцията имаше допотопна помпа. Навря глава под помпата. Издраното му лице пареше навсякъде. Умът му бавно се проясняваше. Оттук до Грейт Нек не би могло да е повече от три километра. Свали от дясната си ръка ръкавицата, която се крепеше само на един пръст и на ивица около китката, и я пъхна в джоба. Къде беше другата? Дали я бе изпуснал там, където си превърза пръста? Успокои се от обзелата го паника — беше така добре позната. Щеше да се наложи да се връща за ръкавицата. Прерови джобовете на палтото, откопча го и затършува в джобовете на панталоните. Шапката падна в краката му. Съвсем я бе забравил. Ами ако я беше изпуснал някъде? В този миг вътре в левия ръкав намери ръкавицата, цялата съдрана — държеше се само на остатъка от лентичката около китката. С облекчение, прилично на щастие, я пъхна разсеяно, в джоба си. Нави скъсалия се маншет. Реши да върви на юг — знаеше посоката, след това да хване автобус до някоя железопътна гара.