Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Обувките му пружинираха по мокрия черен път. Зърна пред себе си едно момиченце, което пробяга по стъпалата, после по алеята към входната врата наблизо. Чу как се затваря вратата — в това имаше нещо интимно, уютно. Тогава видя празното място с едно-едничко дърво, а по-нататък вляво мрак и дървеса. Уличната лампа, която неизменно присъствуваше в сценариите на Бруно, бе увенчана с мазно синкавозлатисто сияние. Някаква кола бавно приближи, предните й фарове бясно подскачаха от неравностите по пътя, и го отмина.
Къщата неочаквано се изпречи пред него, сякаш се вдигна завеса пред позната сцена: дългият двуметров бял зид отпред, засенчен тук-там от черешови дървета, а отзад — белият триъгълник на покрива. Кучкарникът. Гай прекоси улицата. Чу скърцане — някой бавно идваше насам. Прилепи се до по-неосветената северна страна на зида и зачака да види кой е. Един полицай със сключени ръце на гърба и с палка. Изобщо не се уплаши, вероятно по-малко, отколкото ако не бе полицай. Изчака го да отмине, повървя петнадесет крачки покрай зида, подскочи и се залови за корниза отгоре, покатери се и го възседна. Почти точно под себе си зърна очертанията на щайгата за бутилки, която Бруно беше оставил до стената. Наведе се и надникна през черешовите клони да види къщата. Мярнаха му се два от петте прозореца на първия етаж и част от издадения по-напред четириъгълен плувен басейн. Никъде не светеше. Скочи долу.
Сега вече успя да различи шестте стъпала с бели перила на черния вход и смътните очертания на неравния плет от кучешки дрян без цветове, който опасваше цялата къща. Както бе предположил от рисунките на Бруно, къщата бе твърде невзрачна за десетте двойни фронтона, поставени очевидно по изричното настояване на клиента. Тръгна покрай стената, ала се стресна от пукащите под краката му клонки. Прекоси моравата по диагонал, съветваше Бруно, и ето, клонките бяха причината.
Когато се отправи към къщата, шапката му се закачи на някакъв клон. Напъха я отпред под палтото си и мушна ръка в джоба, където бе ключът. Кога си беше сложил ръкавиците? Пое дъх и се завтече през тревата полутичешком, полувървешком, леко и бързо като котка. И по-рано съм го правил, каза си наум, сега е просто за пореден път. В края на моравата се спря, поколеба се, погледна към познатия гараж и криволичещата дотам настлана с чакъл алея и свърна към шестте стъпала на черния вход. Тежката врата се отвори без шум и той прехвърли ръка върху топката от вътрешната страна. Ала секретната брава на втората врата му се опря и той за момент се пообърка, после натисна по-силно и вратата поддаде. Отляво върху кухненската маса тиктакаше часовник. Сигурен бе, че е часовник, макар че наоколо бе само мрак, мержелееха се очертанията на голямата бяла печка, масата за слугите и столовете отляво, долапите. Придвижи се напряко към задното стълбище, като броеше стъпките си. По-добре би било по другото стълбище, ала там всички стъпала скърцат. Вървеше бавно и вдървено, напрягаше очи, за да избегне кошовете за зеленчуци, които всъщност не виждаше. За момент го обзе паника при мисълта, че сигурно прилича на лунатик.
Отначало изкачваш дванадесет стъпала, прескачаш седмото. След площадката изкачваш няколко стъпала, после още няколко… Прескочи четвъртото; прескочи третото, направи широка крачка най-горе. Звучи насечено, лесно ще го запомниш. Гай прескочи четвъртото в първата редица стъпала. Точно на площадката преди последните стълби имаше кръгло прозорче. В някакво есе бе чел: Заниманията на живеещите в един дом ще съответствуват на начина, по който той е построен… Ще спре ли детето, за да погледне навън през прозореца, преди да изкачи петнадесетте стъпала до детската стая? Отляво, на три метра по-нагоре, беше стаята на иконома. В цялата къща само тук попадаш близо до жива душа, изрече Бруно с все по-силен глас, докато Гай минаваше покрай тъмната рамка на вратата.
Подът съвсем слабо простена и Гай пъргаво се отмести, изчака и заобиколи. Внимателно прихвана с длан топката на вратата към преддверието. Отваряйки я, чу ясното тиктакане на часовника при площадката ма парадното стълбище и осъзна, че го чуваше от няколко секунди. Тогава чу въздишка.
Въздишка на парадното стълбище!
Часовникът заби. Топката на вратата изтрака и той я стисна така, че едва не я счупи. Три. Четири удара. Затвори вратата, преди икономът да е чул! Дали затова Бруно бе определил интервала между единадесет и полунощ? Проклет да е! А и лугера го нямаше! Гай рязко затвори вратата. Изпоти се от хлопването й, пареща вълна пропълзя от врата към лицето му, а часовникът биеше ли, биеше. Чу го как удари за последен път.