Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик пропъди тези мисли — знаеше, че няма да намери отговор, докато не срещне смъртта.
Вратата в коридора изскърца и се отвори, железните пръчки задраха по студения каменен под. Двама пазачи с извадени мечове водеха нов затворник. Други двама вървяха пред и зад него, като държаха къси дървени пръти, съединени чрез железни скоби с дървен ярем около врата му.
Затворникът беше съвсем обикновен — млад мъж, малко по-голям от Ерик и Ру, макар че това трудно можеше да се разбере, защото расата му бе абсолютно непозната на двамата младежи от Рейвънсбърг. Беше от жълтокожите хора от Кеш, исаланец.
Малцина като него бяха минавали през Рейвънсбърг и винаги бяха били обект на интерес сред местното население.
Човекът бе облечен просто, в семпла роба, върху която бе наметнал своята празна носилница — широка дреха, предназначена да носи различни предмети, вместо раница. Беше бос и с непокрита глава, с гъста черна коса, подстригана грубо над ушите, но падаща свободно назад. Черните му очи бяха безизразни.
Групата стигна вратата, първият пазач я отключи и нареди на затворниците да се отдръпнат. После отвориха вратата и двамата мъже с прътите натикаха затворника вътре — с опитно движение предният пазач откачи ярема от врата му, а другите двама измъкнаха прътите.
Затворникът пристъпи крачка напред и спря. Всички го гледаха с любопитство.
— Защо те водят така? — попита някой.
— Обезоръжих няколко от тях, докато ме арестуваха — вдигна рамене новият затворник. — Много се засегнаха.
— Обезоръжи ги? — попита друг затворник. — И как успя да го направиш?
Младият човек седна на близката каменна пейка.
— Просто им отнех оръжията. Какво друго, според теб, означава „обезоръжаване“?
Един-двама го попитаха как се казва, но не последва отговор — новодошлият затвори очи, кръстоса крака и постави ръце върху коленете си с дланите нагоре.
След около час вратата се отвори отново и влязоха няколко войници. Водеше ги мъж, когото Ерик вече бе виждал — лорд Джеймс. Мъжете в килията започнаха да мърморят. Влезе и една жена, следвана от двама телохранители. Беше стара, или поне така се стори на Ерик — във всеки случай беше по-възрастна от майка му. Косата й беше бяла, а веждите й толкова светли, че той си помисли, че косата й винаги е била с този цвят. Чертите и бяха необикновени и Ерик си помисли, че е хубаво просто да я гледа и че на младини сигурно е била голяма красавица. Очите й бяха странни, почти виолетови. Жената се държеше гордо и благородно въпреки тъжното си изражение.
Ерик се запита каква ли е причината за тази тъга: дали жената изпитваше някакви чувства към мъжете, които щяха да бъдат разпитвани днес? Тя спря пред решетките и затворниците я загледаха. Ерик се усети, че е станал и се покланя. Ру последва примера му. Останалите мъже също се заизправяха.
Без да обръща внимание на мръсотията и на отблъскващата миризма, жената хвана металните решетки, мълчаливо заоглежда лицата на затворниците и когато стигна до Ерик, лицето й внезапно се напрегна. Той си помисли за майка си и Розалин, а мисълта за девойката го накара да мисли за Стефан — и внезапно се почувства засрамен от себе си. Не можеше повече да гледа жената и сведе поглед.
Няколко дълги мига жената стоя мълчаливо. Ерик вдигна очи и забеляза, че тя гледа всеки мъж подред. Само новият затворник отвърна на погледа й и дори за миг се усмихна. Но за няколко от мъжете този втренчен поглед бе прекалено остър и те започнаха да хленчат. Накрая очите й се напълниха със сълзи и тя рече:
— Достатъчно.
Лорд Джеймс кимна отсечено и посочи на двама от пазачите да я изведат. После каза:
— Днес следобед вие ще застанете пред съда. Кралското правосъдие е бързо — онези, които бъдат обявени за виновни и осъдени на смърт, ще бъдат върнати в тази килия и утре сутринта ще бъдат обесени. Ще получите последно ядене и време да се помолите на боговете. Жреци от дванайсетте ордена ще дойдат за всеки, които иска да бъде опростен и причестен, а останалите, които не желаят да се срещат с жрец, могат да прекарат времето, като мислят за греховете си. Ако разполагате с адвокат, ще му бъде разрешено да пледира за вас пред принц Николас. Ако не, ще говорите от свое име или Короната ще ви обвини за отказ да съдействувате на съда. Няма да има обжалване, така че се постарайте изявленията ви да са убедителни. Кралят е единственият човек, който може да нарежда на принца, но в момента е зает.