Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
Той натисна дросела, като знаеше, че криеницата е свършила. Малкият двигател с петдесет конски сили зажужа като рояк пчели, а дървеното витло за секунда достигна пълни обороти.
Тромавият самолет пое напред, ускори по тревистата ивица и се издигна на около трийсетина метра. Кърт го насочи към пропастта, като се опитваше хангарът да остане между него и мъжете с оръжията. Чу няколко откъслечни изстрела и после – тишина. Но той и Катерина вече бяха отвъд ръба на пропастта и се насочваха към светлините на Вила ду Порту.
На затревената писта Андрес осъзна грешката си. Бяха ги заблудили. Обърна се точно навреме, за да види как другият самолет се издига. Стреля по него и после се затича към хангара заедно с хората си.
Вътре имаше цяла флотилия от машини. Четири от тях изглеждаха в работно състояние.
– Качвайте се! – извика той на хората си. – Ще ги отстреляме във въздуха.
Докато двама от хората му се качваха във втория самолет, Андрас скочи към седалката на първия, но спря. Там, забит в тапицираната седалка, стърчеше познат предмет.
Веднага различи матираната черна дръжка над титаниевото острие и дупките по нея. Това беше неговият нож, който остави забит в седалката на крана на „Кинджара Мару”, след като преряза маркучите на хидравликата.
Значи човекът от НАМПД го беше взел и задържал. И сега му го връщаше. Сигурно имаше причина за това. Явно бе, че показва на Андрас, че знае кой го преследва, но Андрас подозираше и нещо повече.
Той излезе от самолета, оглеждайки се за опасност.
– Не ги палете – нареди той, когато един от хората му посегна към стартера.
Андрас тръгна към двигателя на машината, която възнамеряваше да използва. Провери маркучите на хидравликата и на горивото, смяташе, че това ще е най-вероятното отмъщение на противника му – което щеше да е смъртоносно, ако той и хората му запалеха машините в подобния на хамбар хангар. По откритите секции не се виждаше нищо нередно с маркучите и нямаше никакви течове по пода.
Погледна нагоре.
По крилете имаше огромни прорези, така чисти, че почти не се виждаха. Бяха направени съвсем внимателно, за да не увисне найлонът на ленти. Повредата вероятно нямаше да попречи на самолета да се издигне от земята, но озовяха ли се във въздуха, крилете щяха да се накъсат за минути. Полетяха ли, щяха да разберат за повредата едва след като се озоват над пропастта.
– Ще проверим останалите – предложи един от хората му. Андрас им позволи да го направят, но знаеше, че няма смисъл. И там щеше да е същото.
Сви устни от яд, но усети нещо ново в сърцето си – възхищение. Тръпката, която ловецът усеща, когато осъзнае, че жертвата му може да се окаже по-голяма, по-силна, по-яростна и по-интелигентна, отколкото е очаквал. Такава мисъл никога не поражда гняв, само по-голямо въодушевление. Дотук той бе мислил за човека от НАМПД с неохотно уважение, но все пак го беше подценил. Грешка, която нямаше да направи отново.
– Мина доста време, откакто не съм се изправял пред такова предизвикателство – прошепна той на себе си. – Ще се насладя на убийството му!
Континенталният шелф до бреговете на Сиера Леоне , 23 юни
Джема Гаранд седеше в кабината за пътници на ЕС155 „Юрокоптер”. Елегантният модерен дизайн включваше опашен винт, тип фенестрон5, изцяло стъклено приборно табло, а интериорът беше тапициран с кожа, ушита от компанията, която правеше и тапицериите на „Ролс-Ройс”.
Хеликоптерът беше бърз, а в кабината бе относително тихо, символ на лукса за всеки уважаващ себе си милиардер или диктатор на малка страна.
И въпреки тона Джема мразеше тази машина. Предпочиташе да плава или да пътува с кола. От опита си като войник знаеше колко уязвими са малките хеликоптери при стрелба. Избухнал наблизо снаряд можеше да свали повечето хеликоптери, да не говорим за директно попадение. По-малките оръжия също вършеха работа.
Но дори да оставеше настрани подобно нападение, Джема знаеше, че малките самолети и хеликоптери често претърпяват необясними инциденти, които като че ли сполитат предимно лидери на малки, разкъсвани от войни страни,
Самолетните катастрофи обикновено не оставяха свидетели, особено ако са в планините или пък в джунглата. Ако нямаше криминалисти, които да пресеят останките, беше почти невъзможно да се каже защо е паднала машината, дали е ударена от ракета или заради стрелба, или пък се е взривила на парченца от бомба на саботьор.