Град на паднали ангели

сякаш се е наложило да замине за дълго, за да пътува. Страстта към пътешествията не е

непозната на нашия вид; случва се понякога. Когато живееш вечно, да стоиш на едно място

година след година ти се струва като ужасен затвор.

— И колко време мислеше, че ще успееш да поддържаш тази заблуда? — попита Люк.

— Колкото можех по-дълго — каза Рафаел. — Очевидно, до този момент — той погледна

настрани към прозореца и блестящата нощ отвън.

Люк се облегна на един от рафтовете. Стори му се забавно, че на него имаше книги за

трансформации и томове за върколаци, нага, китсунета и сирени.

— Сигурно ще ти се стори интересно, че тя разказва същата история за теб — вметна той,

без да споменава с кого всъщност е говорила Камила.

— Мислех, че е напуснала града.

— И да го е напуснала, се е върнала — каза Мерис. — И очевидно човешката кръв вече не й

стига.

— Не знам какво да кажа — отвърна Рафаел. — Опитах се да защитя клана. Ако съгласно

Закона трябва да бъда наказан, ще приема наказанието.

— Нямаме интерес да те наказваме, Рафаел — каза Люк. — Освен ако откажеш да ни

съдействаш.

Рафаел се обърна отново към тях, тъмните му очи горяха.

— С какво по-точно?

— Искаме да заловим Камила. Жива — каза Мерис. — Искаме да я разпитаме. Искаме да

разберем защо убива ловци на сенки и защо точно онези ловци на сенки.

— Ако наистина смятате да успеете, дано имате хитър план — тонът на Рафаел беше

едновременно и развеселен, и ироничен. — Камила е лукава, дори за нашия вид, а ние сме

много хитри същества.

— Имам план — каза Люк. — И той включва Дневния вампир. Саймън Люис.

Рафаел направи гримаса.

— Не го харесвам — отвърна той. — Предпочитам да не съм част от план, който зависи от

неговото участие.

— Е — каза Люк, — това е много жалко.