Град на паднали ангели

— Изабел!

— Какво? — Изабел я погледна и сви рамене. — Няма значение. Връзката ни със Саймън не

е сериозна. И друг път съм ти го казвала.

Разбира се, помисли си Клеъри, и Саймън не беше цвете за мирисане, но все пак й беше

приятел. Тъкмо щеше да каже нещо в негова защита, когато отново погледна към сцената…

и нещо привлече погледа й. Познат силует се появи до вратата на сцената. Тя щеше да го

познае навсякъде, по всяко време, независимо колко е тъмно и дали очаква да го види.

Джейс. Беше облечен като мундан — с дънки и тясна черна тениска, под която се виждаше

как се движат мускулите на раменете и гърба му. Косата му блестеше под прожекторите.

Крадешком го проследи с поглед, когато отиде до стената и се облегна на нея, оглеждайки

предната част на заведението. Клеъри усети как сърцето й заби лудо. Имаше чувството, че не

го е виждала цяла вечност, а знаеше, че е минал само ден. И все пак, докато го гледаше

отдалеч, и се стори, че вижда непознат. Какво правеше той тук? Джейс не харесваше

Саймън! Досега не беше идвал на концерт на групата.

— Клеъри! — скара й се Изабел. Тя се огледа и видя, че случайно е съборила чашата на

Изабел и по прекрасната й сребриста рокля капеше вода.

Изабел взе една салфетка и я погледна мрачно.

— Просто говори с него — каза тя. — Знам, че това искаш.

— Съжалявам — отвърна Клеъри.

Изабел я подкани с жест.

— Върви.

Клеъри се изправи и приглади роклята си. Ако знаеше, че Джейс ще е тук, щеше да облече

нещо друго — не червен чорапогащник и розова рокля, а ла Бетси Джонсън*, която беше

намерила да виси в гардероба на Люк. Преди смяташе зелените копчета с форма на цветя по

дължината на цялата рокля отпред за фънки и готини, но сега й се струваше много по-зле

облечена от Изабел.

* Определяна като „дизайнерката с най-младежки дух” Бетси Джонсън е известна с

нетрадиционните си модни колекции. — Бел. ред.

Проправи си път през заведението, което вече беше пълно с хора — някои танцуваха, други

стояха на едно място, пиеха бира и се клатеха в такт с музиката. Спомни си първия път,

когато беше видяла Джейс. Пак бяха в клуб и тя беше забелязала светлата му коса и

арогантната стойка на раменете му чак от другия край на заведението. Беше си помислила,

че е красив, не че това имаше някакво отношение към нея. Не е от типа момчета, с които би

излязла, беше си казала тогава. Той съществуваше отделно от нейния свят.

Джейс не я забеляза, докато не застана пред него. Отблизо тя видя колко изморен изглежда,

сякаш не беше спал от дни. Лицето му бе опънато от изтощение, скулите му изпъкваха през

кожата. Беше се облегнал на стената, мушнал пръсти в гайките на колана си, а златните му

очи бяха нащрек.

— Джейс — каза тя.

Той се сепна и се обърна да я погледне. За миг очите му светнаха, както винаги когато я

видеше, и тя почувства как дива надежда изпълни гърдите й.