Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
— Не! — процеди Артемида през стиснатите си зъби. — Това не е възможно!
— Има ли нещо нередно, господарке? — очите на сатира бяха широко отворени от тревога.
— Тихо! — заповяда Артемида.
Горското същество изглеждаше наранено, но безмълвно се подчини на своята богиня. Артемида присви очи и се съсредоточи. Ето! Не беше си и представяла, че е възможно такова нещо. Смазващата тежест, която я свързваше със смъртната жена, се вдигна, но остана единична нишка — тънка и почти безплътна. Какво е това? Какво се е случило? Аполон би трябвало да е правил любов със смъртната и това би следвало да е изпълнило призоваването. Смъртната поиска романтика в живота си. Как е възможно богът на светлината да прави любов с тази жена и това да не задоволи идеала й за романтика? Особено след магията, която Артемида използва по време на невероятно еротичната постановка. Безсмъртното подслушване на разговора между Памела и служителката на рецепцията даде резултат — богинята реши самата тя да се появи в еротичното представление. Плътните устни на Ловджийката се извиха в усмивка. Тя откриваше в съвременния свят неща, които й доставяха удоволствие. Нямаше и най-малка представа колко е забавно известно време да е обожавана звезда в театър. Трябва скоро да го направи отново…
Артемида се сви. Нишката, която все още я свързваше със смъртната, се опъна силно. Всъщност беше просто лек натиск, като от малък трън, вмъкнал се в сандала й. На пръв поглед не беше нищо повече от лека досада, но я дразнеше много.
Богинята въздъхна разочаровано. В този момент не можеше да направи нищо. Няма да е особено умно от нейна страна да отиде при брат си и да си изкара гнева върху него, заради нескопосаните му любовни деяния. Така или иначе сега не може да разбере защо представянето му не е било достатъчно романтично. Тя завъртя между пръстите си тънкото, студено столче на чашата. Но все още има време. Може би до сутринта Аполон ще направи онова, което смешната смъртна иска, за да удовлетвори романтичните й желания. Дотогава няма смисъл да изпада в мрачно настроение. По-скоро се нуждае от разнообразие.
Артемида хвърли поглед към младия сатир, който продължаваше да стои безмълвно до нея. Наистина беше красив звяр.
— Скъпи — измърка тя и ушите му буквално щръкнаха към нея. — Помниш ли колко вълнуващо беше, когато ме преследваше във въздуха преди малко на сцената?
— Разбира се, богиньо! — гласът му беше изпълнен с желание. — Дори след цяла вечност ще продължавам да си спомням!
— Още не съм готова да се върна на Олимп. Плати питиетата и да отидем в онзи прекрасен театър. Ще упражниш твоята въздушна гонитба и този път може би ще бъдеш по-богато възнаграден, когато най-накрая успееш да ме уловиш.
Тя прокара пръста си по мускулестата му ръка и еленовите очи на сатира се разшириха в очакване.
— Живея, за да откликвам на нуждите ти, богиньо! — каза той.
— Точно на това разчитам — промърмори Артемида на себе си, щом сатирът изтича да плати на сервитьора.
Шестнайсета глава
О, да го вземат мътните! Забрави да използва презерватив! И то не само първия път. И втория, и третия. Памела стисна очи. Каква идиотка е! Как можа да забрави!? Особено след като преглътна буцата притеснение, заплашваща да я задуши и купи цяла кутия „Троуджън“ от магазин за подаръци в хотела, след като приключи с педикюра. И добре, че си направи педикюр. Феб беше целувал, галел и дори смукал пръстите й. Само мисълта за това я караше отново да пламне цялата, а коленете й се подкосяваха.
Концентрирай се! Скастри я вътрешният й глас. Това че забрави за презервативите няма нищо общо със смученето на пръсти. Или пък има?
Леко раздвижване от дясната й страна привлече вниманието на Памела. Тя се обърна и погледна Феб. Беше толкова красив! Когато не го гледаше, можеше да мисли за него като за обикновен добре изглеждащ мъж. После го виждаше и осъзнаваше, че нищо в него не беше обикновено. Абсолютно нищо! Тялото й още блестеше от докосването му. Би трябвало да изпитва болезненост, умора и навярно да се бори с бушуваща инфекция на пикочнополовата система от прекалено много секс. Вместо това се чувстваше прекрасно — ленива, отпусната и много, много задоволена.
Но все пак забрави да използва презерватив!
— Усещам, че се мръщиш — проговори Феб, без да отваря очи.
— Не е възможно! — отвърна тя, като се усмихна насила. — Така или иначе, не се мръщя.
Все още със спуснати клепачи, той каза:
— Не, вече не се мръщиш — този път отвори очи и обърна златокосата си глава към нея. Усмивката му беше нежна. — Добро утро, моя сладка Памела.