Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Контрол върху съзнанието или физическа заплаха — спокойно заяви Аларик. — Изглежда, че много от гласувалите „против“ са претърпели преждевременни инциденти или са изчезнали. Никой от вас ли не забеляза схемата в това?
— Нямам представа за какво говориш — отговори Райли. — Не са съобщавали нищо за това в новините.
— Имаш предвид медиите, контролирани от шейпшифтърите? Чудя се, как е възможно това? — отвърна Аларик с пропит от сарказъм глас.
Конлан премина през входа на парка и намери място за колата, а в съзнанието му се завъртяха мрачни мисли. Когато спря колата и изгаси двигателя, той се завъртя на седалката и се втренчи в Аларик:
— Подозираш, че може би се съюзяват? След толкова много векове на кървава вражда, наистина ли вярваш, че шейпшифтърите ще помогнат на кръвопийците?
Аларик го погледна спокойно в отговор, но въпреки това Конлан забеляза, че очите на жреца са започнали да блестят.
— Ти отсъства през по-голямата част на десетилетието, Конлан. Изглежда, че има дух на сътрудничество помежду им, който никога не се е появявал преди. Това тревожи Съвета ужасно много.
— Дявол да го вземе, то тревожи шибано много и мен — изръмжа Вен. — Ако ние…
Райли изпищя пронизително, с писклив вопъл, който Конлан не бе чувал никога преди. Тя стисна главата си и закрещя. Той я издърпа в прегръдката си, опитвайки се да я успокои. Имаше нужда да я успокои.
И да накара този нечовешки звук да спре.
— Райли, Райли, какво има?
Внезапно тя спря да крещи и се взря в него с празен поглед, обърнат към съзнанието й.
— Те са тук. Те са тук и убиват. Унищожават. Насилие и смърт, и болка… Не! Не, това е невъзможно!
Тя започна да крещи толкова високо, та Конлан помисли, че тъпанчетата му ще се пръснат. Хвана я за раменете и я разтърси слабо, в опит да я извади от ада, който очевидно изживяваше.
— Райли! Ти си в безопасност. Ти си тук с нас. Трябва да се предпазиш от тези емоции — каза той грубо.
Тя поклати главата си назад и напред.
— Не, не, не, ти не разбираш — простена тя. — Заради Куин е. По някакъв начин те са хванали сестра ми. Усещам я, мога да я почувствам и тя умира.
Вен и Аларик скочиха от колата и затръшнаха вратите, след което Вен рязко отвори тази на брат си. Конлан премести Райли в скута си, вдигна я и излезе от автомобила заедно с нея. Помогна й да се изправи, а ръката му здраво обгръщаше кръста й.
— Кажи ни. Посочи ни къде са, Райли. Знаеш, че можем да й помогнем, ако го направиш.
Тя вдигна поглед към него, все още държейки главата си, все още зашеметена.
— Какво? Болка… Куин… нееее!
Главата на Аларик се стрелна нагоре и той посочи една пътека.
— Там. Сега мога да почувствам Тризъбеца. Пламти от сила. И… не знам как, но мога да усетя и сестра й — каза, а устните му се отдръпнаха и оголиха зъбите му. — Усещам я по кожата си. Райли е права. Ако не отидем бързо, тя ще умре.
Хамърът спря на паркомястото до тях и воините наизлизаха.
— Хей, готино местенце. Какво ново? — провикна се Кристоф, но замръзна на място, когато видя Райли. Лицето му стана сериозно и той се насочи към тях, следван от Бастиян и другите.
— Тръгваме след тях веднага — нареди Конлан. — Райли, ти стой тук, в безопасност и…
— Не! Тя е моя сестра! — сопна му се тя, сякаш за малко бе излязла от унеса си. — Идвам с вас.
— Нямаме време да спорим за това — каза Аларик. — Освен това привличаме нежелано внимание — той кимна към група туристи, които открито зяпаха воините, облечени в кожа.
След това цялото му тяло потрепери, сякаш го бяха ударили.
— Веднага. Тръгваме веднага! — процеди той с усилие, а зелените му очи блестяха по-ярко, отколкото Конлан някога бе виждал.
Вървейки, а след това тичайки, Аларик пое надолу по пътеката и навътре в гората.
Вен погледна към Конлан, който кимна.
— Последвай го. Всички до един. Ще бъда точно зад вас.
Докато воините се отправяха с тежка крачка по пътеката след Аларик, Конлан сведе поглед към Райли, която все още се облягаше на него.
— Ще стоиш тук, където е безопасно, или кълна се, ще остана и ще седна върху теб — изръмжа той.
Райли премигна.