Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
До него вървеше Лейла, едната й ръка бе обхванала кръста му.
Джейк си спомни думите на Шадуф как Кре се нуждаел от съюзник с царска кръв, за да осъществи плана си. Явно бе намерил въпросния съюзник.
Сестрата на Нефертити извика:
— Чужденците са дошли, за да отровят баща ми! Арестувайте ги!
Жреците и стражите се втурнаха към Джейк и приятелите му. Настъпи истински хаос. Мигом събориха Шадуф на земята. Стражите се нахвърлиха върху Ба’чук и Пиндор. Джейк чу Кейди да пищи, но за кратко. Хвана Марика за ръка и я помъкна към спалнята, но един от стражите я откъсна от него.
Секунда по-късно към главата му полетя бойна брадва. Той се скри в спалнята, а острието се заби до краката му. Просна се на пода, за да се озове лице в лице с Тутмос. Лекарят лежеше на земята, а на лицето му бе изписано учудване, вероятно заради кинжала, забит в гърба му.
Явно Кре прекъсваше всички нишки, които водеха към него.
Джейк се претърколи и се сблъска с Нефертити, която с яростта на дива котка се сражаваше с меч в ръка срещу двама стражи. Трети се хвърли към нея, но Джейк го блокира с удар по китката, последван от ритник в капачката на коляното. Мъжът се строполи с вик на изненада и събори един от нападателите на Нефертити. Тя се възползва от предимството си и прободе другия в рамото.
В спалнята нахлуха още стражи и Джейк и Нефертити заотстъпваха назад. Бяха принудени да се оттеглят на балкона.
— А сега какво? — попита той.
Нефертити го сграбчи за наметалото и двамата скочиха през балкона. Докато падаха, вкопчени един в друг, една последна мисъл мина през ума на Джейк.
Смъртта също е начин да се измъкна от тази бъркотия.
20.
„Кривият гвоздей“
Джейк бе забравил една важна подробност. Сети се за нея, когато гърбът му се стовари върху камък и от силния удар остана без дъх. Току-що бе скочил от балкона на пирамида, геометрична фигура с наклонени като пързалка страни.
Нефертити се приземи върху него. Страните на пирамидата бяха стръмни, прекалено стръмни, за да успее да спре плъзгането. С Нефертити върху себе си, скоростта му нарасна още повече. Единствено грубият плат на наметалото спасяваше кожата му, която в противен случай щеше да бъде раздрана от неодялани камъни. Но колко дълго щеше да издържи то?
— Не мърдай! — извика му Нефертити.
Сграбчи наметалото му и се настани върху гърдите му. Седна и започна да използва краката си като спирачки, с които да насочва плъзгането им.
Джейк осъзна изведнъж какво прави тя.
Превръща ме в бобслей!
Извърна се, за да види докъде са стигнали.
— Не мърдай или и двамата ще загинем!
Като че ли и без друго нямаше да загинат!
Тя се наклони силно наляво и използва петите си, за да забави скоростта. Джейк усети тялото й да се наклонява още по-силно. Сетне чу уплашен вик:
— Дръж се!
Джейк полетя във въздуха. Нефертити също. Той изкрещя. Нямаше представа какво става… и миг по-късно се приземи в басейн с вода. Нефертити цопна до него. Той потъна дълбоко, сетне започна да рита и се озова отново на повърхността.
Бяха паднали в басейн, разположен на просторна открита тераса. Джейк се изправи. От него се стичаше вода. Вдигна поглед и забеляза от покоите на фараона да надничат хора. Някой ги посочи с ръка. Бягството им бе разкрито.
Нефертити също изскочи на повърхността, сетне му посочи стълбището. Едва тогава той забеляза хората, събрали се в градината около басейна — слуги с робски яки на врата. Всички бяха замръзнали на място, онемели от необичайната им поява.
— Трябва да вървим! — подкани го Нефертити.
Джейк не възрази. Пързалянето по пирамидата им бе осигурило добра преднина и не биваше да я пропиляват. Трябваше да изчезнат преди новината за случилото се в покоите на фараона да достигне по-ниските етажи.
Излязоха от басейна мокри до кости. Джейк се отърси като Уотсън след баня. Нефертити едва сдържаше гнева си. Черната й коса бе залепнала за главата. Джейк хвърли един поглед и разбра, че пламтящият в нея гняв е достатъчен да изсуши дрехите й.
Хукнаха.
— След мен — извика принцесата и успя да грабне една оставена на земята роба. Загърна се в нея и си сложи качулката.
Джейк трябваше да тича, за да не изостава. Тя се движеше като лъвица — бърза, грациозна и опасна. Дори онези, които не успееха да я разпознаят, се отдръпваха, за да й направят път. Джейк я следваше по петите.