Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Да му се не види! — каза Форман и впи гневен поглед в пода. Чувстваше се като животно в клетка. Пое дълбоко дъх, седна на пода и подпря глава върху свитите си колене.
Няколко минути всички мълчаха, но внезапно гласът на Форман наруши тишината.
— Трябва да има стълба. Ще излезем през тавана.
Четиримата едновременно вдигнаха глави. Горе, в средата на тавана на кабината, имаше квадратен капак.
53.
Марти се издигна пръв. Дейв и Форман сплетоха ръце и той стъпи на тях. Бутна резето и то поддаде с лекота. Останалите вдигнаха по-високо възрастния мъж и той се качи върху покрива.
Легна по корем и помогна на Тод да излезе през дупката. Беше доста трудно упражнение заради счупената му ръка. Младежът стъпи на сплетените длани на Дейв и Форман, загуби равновесие и политна, но се овладя. Марти се наведе колкото можа надолу. Тод хвана ръба на отвора със здравата си ръка и се повдигна, след това промуши тялото си и единия си крак.
Тод огледа шахтата. Вдигна очи и видя, че въжетата на асансьора са се оплели в греда, стърчаща от едната стена. Движението на кабината бе опънало въжето силно, то се бе прокъсало и асансьорът висеше на съвсем тънка жица. Но на противоположната на вратата стена наистина имаше стълба, която минаваше по цялата дължина на шахтата.
— Хайде — извика Тод на Марти и легна по корем. Старецът направи същото. Форман помогна на Дейв да се качи и двамата горе се протегнаха. Сграбчиха Дейв за блузата, а после под мишниците и го изтеглиха.
— Тод — каза Дейв. — Тръгвай по стълбата. Повече не можеш да помогнеш тук. Така ще намалим тежестта върху въжето.
Нямаше нужда да повтаря. Тод се обърна, хвана се за стълбата и се заизкачва неуверено нагоре. Държеше се със здравата си ръка и не отделяше поглед от стената.
— Хайде, Дейв — каза Марти. Огледа се и видя това, което търсеше — голяма метална халка, през която бяха промушени въжетата на асансьора. — Легни по корем и се хвани за това. Дръж ми краката. Аз ще се протегна в кабината. Ясно ли е?
Марти се нагласи над дупката. Дейв се изви около металната халка и хвана краката на стареца, който се наведе през дупката. Когато се плъзна навътре, ръкавите му се вдигнаха нагоре. Имаше мускулести ръце.
— Петдесет лицеви опори всяка сутрин — каза той на Форман и му се усмихна.
— Радвам се да го чуя, приятел. Готов ли си?
Марти кимна. Форман подскочи и се опита да хване ръцете му, но не ги достигна.
— Още веднъж — подкани го Марти.
Този път Форман успя и се изненада от силата на Марти. Дейв му помагаше, като дърпаше стареца за краката. Форман стигна до ръба на отвора, Марти и Дейв го хванаха под мишниците и го издърпаха.
Старецът се качи на стълбата и направи няколко стъпки нагоре. Видя Тод на десетина стъпала над него, на половината път към Б3. Момчето беше без сили.
— Добре ли си, Тод? — извика Форман.
— Бива.
— Не спирай.
Дейв също се качи на стълбата и тъкмо тръгна нагоре, когато всички чуха ужасния шум. Изкънтя като гръмотевица, а акустиката на асансьорната шахта го усили още повече.
Форман стъпи на стълбата точно когато единият край на метална греда падна към тях. Удари се в стената на шахтата и откърти част от стъпалата между Б1 и Б2. Стълбата потрепери и всички, които бяха на нея, усетиха как се помести на два сантиметра от стената, а болтовете, с които бе закрепена, се заклатиха.
Въжето на асансьора се свлече на метър зад гредата и се замята между стените на шахтата като гигантска кобра. Кабината започна да пада, задра в шахтата и изора дълбоки бразди в нея. Удари се в дъното и стените й се откъртиха. Таванът хлътна навътре като капак на отворена консерва.
54.
Принципът, на който работеха стабилизаторите на „Е-форс“, беше прост. Те бяха мощни електромагнити и поставени един над друг, можеха да се привличат или отблъскват. Можеха да държат покрива на залата, ако се отблъскват един от друг като полюси на магнит. „Звучи просто — помисли си Пийт Шерингъм, докато влизаше в «Зала А», — но нещо трябва да задейства тези магнити.“ На учените на КАРПА им бе отнело почти осем години, за да решат този проблем.
Пийт беше с Клетката и се чувстваше изключително силен. Името много й подхождаше: наистина беше клетка, но бе предназначена — също като шасито на волво — да държи опасността навън, а не обитателя вътре. Беше висока два метра. Скелетът й от титаниево-въглеродни влакна бе проектиран да издържи на сблъсък от половин милиона нютона — еквивалент на удара на роял „Стейнуей“ в асфалта при падане от петия етаж. Предпазваше човека вътре от пожар и експлозии благодарение на взривоустойчивите прозорци от специална поликарбонатна смола.