Тайният кръстоносен поход

Лабиб беше скочил от оградата.

— Стига, Абас — рече той и протегна длани напред. — Послушай Учителя.

— Още една крачка и ще му прережа гърлото — изръмжа Абас.

Инструкторът се закова на място.

— Ще те хвърли в килия за тази работа, Абас. В Ордена не се държим така. Виж, има хора от селото. Ще плъзнат клюки.

— Пет пари не давам — изплака момчето. — Той трябва да го каже. Да признае, че излъга за баща ми.

— Какво е излъгал?

— Каза ми, че татко се е самоубил, че бил отишъл в стаята му, за да се извини, след това си прерязал гърлото. Знам, че лъже. Татко ми никога не би се самоубил. Напуснал е Братството. Това е било извинението му. Кажи веднага, че лъжеш. — Той заби върха на ножа в гърлото на Алтаир и оттам рукна повече кръв.

— Абас, престани незабавно! — изрева Ал Муалим от кулата.

— Алтаир, ти излъга ли? — попита Лабиб.

На тренировъчния плац се възцари мълчание, докато всички чакаха с притаен дъх отговора на Алтаир. Той погледна Абас.

— Да — потвърди. — Излъгах.

Абас приседна и стисна очи. Каквато и болка да изпитваше, тя прорязваше цялото му тяло, защото щом пусна ножа и го чу как издрънча на земята, той се разхлипа. Продължаваше да хлипа, когато Лабиб отиде при него, стисна го грубо за ръката, изправи го на крака и го предаде в ръцете на двама стражи, които притичаха към тях. След малко поведоха и Алтаир към килиите.

По-късно, след месец, прекаран в тъмницата, Ал Муалим прецени, че е дошло време да подновят обучението си. Престъплението на Абас беше по-сериозно, защото беше позволил на чувствата си да вземат връх и по този начин беше спечелил лоша слава за Ордена. За наказание щеше да се обучава една допълнителна година. Все още щеше да се мъчи на тренировъчния плац с Лабиб, когато Алтаир станеше асасин. Тази несправедливост засили омразата му към Алтаир, който пък започна да го възприема като жалко човече, изпълнено с огорчение. Когато цитаделата беше нападната, Алтаир спаси живота на Ал Муалим и беше издигнат до майстор асасин. Същия ден Абас се изплю в прахта пред краката на Алтаир, а той се подсмихна с безразличие. Абас, реши той, беше слаб човек, който нямаше да действа успешно. Очевидно беше същият като баща си.