Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Какво пък. Дебели, пухкави палачинки, от които излиза пара. Масло, истинско масло, а не маргарин се стича по тях. Кленов сироп от Канада се разтича по палачинките и капе около чинията.
Викът му я прекъсна, но не усети никаква промяна в обстановката, както бе станало с предишната им телепортация, когато пристигнаха в пещерата. Отвори очи само за да види, че нищо не се е променило. Все още се намираше в пещерата, от която нямаше изход.
Не бе призовал и палачинките, нищо че въображението й бе му подсигурило аромата на палачинки, покрити с масло и кленов сироп. Раменете й се отпуснаха за миг, но Кийли се опита да запази оптимизма си заради Джъстис.
- Бе едва първия път. Можем да опитаме отново - каза тя и вкара малко приповдигнато настроение в гласа си.
Но той не й обръщаше никакво внимание, вместо това гледаше към пода. Когато тя погледна надолу започна да се смее.
Там лежеше разгъната перфектно покривка на цветчета. Чинии пълни с палачинки, бекон, яйца и наденици покриваха всеки един сантиметър на покривката. До една празна чиния лежеше отворен вестник, който внимателно бе разгърнат на бизнес страница, а отгоре бяха поставени очила.
- Е - каза тя дипломатично. - Поне доведе палачинките при нас. Може следващият път да се пробваш да донесеш и кафеварката.
На лицето му се изписа пълно възмущение и това вцепени Кийли, но след миг, незнайно защо, започна да се смее неистово. Клекна и се сви на две, като се държеше за корема и продължи да се смее, докато от очите й не започнаха да текат сълзи. Може би бе истерия или на крехкия й мозък му е дошло малко в повече. Както и да е, всичко й се стовари наведнъж и тя не спря да се смее, докато не я заболяха ребрата.
В един момент тих звук привлече вниманието й и след като изтри сълзите от лицето си, разбра че Джъстис се изкикоти. Не беше силен смях, нито пък слаб, а само кикотене.
Беше добро начало и значеше, че има поне малко чувство за хумор.
Докато успокояваше смеха си, който бе преминал в хълцане, жената се наведе до покривката и взе вилица.
- Хей, ако ще свършим в затвора за кражба на палачинки, по-добре да им се насладим.
Очите му придобиха цвета на разтопен нефрит, и тя ахна. Странно бе как нещо така
просто като цвета на очите може да докосне емоциите й по този начин.
- Съгласен съм. Аз също умирам от глад.
Когато той седна от другата страна на покривката, Кийли загреба с вилицата си кленов сироп и я лапна, измърка, изпращайки безмълвни благодарности към готвача, сътворил този пир, който вероятно в момента гледаше към празната си кухня с отворена уста.
- Леле. Това е страхотно.
Кимна и самият той изглеждаше доволен.
- Не сервираха домашно сготвена закуска в Пустошта - каза Джъстис, а гласът му трепна леко.
- Не искам да разпитвам. Но ако желаеш да ми разкажеш, с радост ще те изслушам -отвърна тя и постави вилицата на ръба на чинията.
Челюстта му се стегна и после пак се отпусна. Нещо мрачно блесна в очите му преди да й кимне.
- Може би. Може би заслужаваш да знаеш. Нали си наясно, че не винаги съм бил похитител на красиви археоложки.
Усмихна й се колебливо, но за нея това бе прогрес и не можеше да не му отвърне със същото.
- Яж или няма да ти кажа нищо. Струва ми се, че дори и най-лекият повей на вятъра ще те събори - смъмри я.
- Трябва да си наясно, че съм по-силна, отколкото изглеждам - отвърна тя, взе вилицата си и я заби в чинията с бъркани яйца пред себе си.
Джъстис се храни тихо и след като приключи, избута чинията си настрани.
- Срещна ли моя... краля?
Кийли кимна.
- Баща ти.
Джъстис веднага се намръщи.
- Както й да е, наричай го както искаш. Без значение, че този мъж не ми показа нищо друго освен презрението си. Във всеки случай, знаеш за проклятието, което ми забранява да разкривам истината за потеклото си.
- Но ти го направи, нали? - попита тя и се опита да си спомни за какво бяха говорили останалите пред портала. - Ти си им казал, когато си се жертвал, за да спасиш брат си и всички останали.
- Жертва е прекалено възвишена дума. Направих това, което всеки на мое място би сторил, след като прецени ситуацията и състави план.
- Да, разбира се. Всички ние с радост бихме се предали на. Какво беше? Вампир. Не, чакай, богинята на вампирите. За да спасим чужд живот. Да, прав си. Изобщо не е възвишено. Правя това всеки ден преди закуска. В петък дори и по два пъти.
Джъстис присви очи.
- Не си мисли, че не разбирам какво се опитваш да постигнеш.
- О, господи. Толкова често самата аз не разбирам какво искам да постигна, хубаво е, че така добре ме познаваш - отвърна тя като също присви очи в престорена невинност.