Освобождението на Атлантида

- Да, Лиам, но той не е от значение. Трябва да чуеш за видението ми. Бях в стаята с върховния жрец Нерей и жена му, Зелия, докато обсъждаха Звездата на Артемида.

- Това е невъзможно. Видението ти не е вярно. Чувал съм това име, Нерей, но той не може да е бил женен. Посейдон изисква жреците му да не се женят. Ако го сторят, страдат ужасно и губят силите си. Нерей е бил един от най-могъщите върховни жреци на всички времена и не може да е бил женен.

Кийли повдигна рамене.

- Може би документите за сватбата са изчезнали някъде. Живяла съм с тези видения още от дете и те никога не грешат. Нерей е бил женен за Зелия.

Разказа му видението с Нерей и Зелия и думите им за Звездата на Артемида. Когато приключи един факт се заби в съзнанието й.

- Джъстис, тя има силата да лекува сломено и разрушено съзнание. Може би ти...

Ужасена от това, което за малко не изрече, тя замълча. Нямаше право. Изобщо нямаше никакво право.

Джъстис стисна юмруци и ги постави на бедрата си, но когато проговори не беше, за да й

нареди да си гледа работата, както очакваше. Което и заслужаваше.

- Той е знаел. Знаел, че видението може да те нарани, но го е направил, без дори да те предупреди - тонът на гласа му се промени и стана смъртоносен.

- Не, той...

- Считай го за мъртъв - продължи равно. - Всеки дъх, който си поема е като дълг към деветте кръга на Ада.

Думите му не бяха изречени като заплаха, а като доказан факт и тръпки побиха Кийли. Определено съчувстваше на Лиам.

- Браво. Доста поетично, но по никакъв начин не е честно. Той не знаеше, че видението ще ми въздейства така силно.

- Изобщо не е трябвало да те докосва - звучеше непреклонен. - Ще го убия заради това.

- Добре. Малко пресилваш нещата, не мислиш ли? Никой няма да убива никого. Както и да е... просто исках да ти споделя, че когато докосна предмет, идващ от Атлантида, изпитвам много силна емоционална връзка с него. Така че си мислех.

Спря и си пое дъх, опитвайки се да изрече думите, които я ужасяваха.

- Мислех си да започна да чета предметите, един след друг, докато някой от тях не ми даде информация как да се измъкнем от тук.

Дари го с една оптимистична усмивка и се опита да не мисли за нещата, които могат да се объркат. Да не мисли, че има вероятност да попадне във водовъртежа на едно безкрайно видение. Опита се да не се чуди дали ще умре и по един или друг начин, да докаже дали смъртта във видението се равнява на реалната смърт.

Сред всички хипотези, които някога бе имала най-малко искаше да докаже тази.

След като мислите й се въртяха в една посока като хамстер в клетка, реши да прехвърли топката на Джъстис.

- Чу ли ме изобщо?

Той стоеше там, тих и спокоен, а пръстите му бяха побелели.

- В какво налудничаво състояние си изпаднала, за да вярваш, че бих ти позволи да рискуваш живота си по този начин?

Яростта завладя чертите на лицето му и за момент изглеждаше като отмъстителен бог. Но тя отказваше да бъде заплашвана.